Село без дим. Комини без къщи.

Бел. ред.: Красен Костов е роден на 25 април 1960 г. в лудогорското село Юпер. Бивш военен и журналист, животът му преминава в Шумен, Сливен, Ямбол, София и Варна. Вече е пенсионер, за свой недостъпен за бурите залив е избрал варненското село Водица. Автор е на няколко документални книги. Последната е поетична, казва се “Посечен […]

Пощенска пратка

Знам, ти би казал, че е невъзможно. Човек се привързва към толкова много неща. Към друго човешко същество, представи си, дори към такъв негодник като теб. Към четириного. Помниш ли Пончо? Нашият бял огромен и толкова глупавичък пудел. Към къща, дори да не е точно онази от мечтите ни. Нашата не беше, но и двамата […]

Българин ли си, турчин ли.. – няма значение. Човек е важно да си

“Хей, ела тук, момче, седни до мен. А така, на пейката, между нас. Хора сме тук с най-различни мисли, трудности и хубави неща. Кажи ми, каква е разликата между Сюлемайн, Драган и Иван? Между българи, турци, цигани? Между християни и мюсюлмани? Ние сме едни хора, момче, едни. От бога създадени, с душа. Как аз ще […]

Спи, детенце, спи, на върха ще бъде райхът!

Бел.ред.: Годината е 1941. Германският райх владее територии от Балтийско до Черно море. Победителите чертаят картата на една нова Европа, в която ще господства арийската раса. България е изправена пред съдбоносен избор. Как ли изглежда един от най-страшните военни сблъсъци в историята на човечеството през погледа на обикновения немски войник, а и на обикновените хора, оказали […]

Усещам миризма на човек

Нещо никак не е наред! Усещам миризма на човек. Не виждам, защото очите ми са завързани. Последното, което помня, е, че излязох от водата, за да взема омайниче от билките на сестра ми Гена. Басейнът от поточето в двора бе пълен със стръкове, но Дана, другата ми сестра, държеше на своето – трябвало й още […]

“Възвишение” – достойнства и недостатъци

Филмът “Възвишение” се завъртя предпремиерно и за кратко време се казаха доста неща. Отзивите почти на 100% са възторжени, което е заслужено. Филмът е много добър, заслужава да се гледа. Достойнствата му трудно могат се изброят. Той разсмива и разплаква. И исторически, и художествен, и философски. С него голямото ни кино получава свежест с нови […]

Есен

Тъкмо ми беше извадил зъб братовчед ми, стоматолог във Втора градска, и един посегна да ме удря в трамвая, понеже му направих забележка, че не се сеща да отстъпи седалката си на госпожа с бастун. Първият му тупаник нацели изтръпналата ми от упойката лява буза и хич не ме заболя. Тоя обаче се наточи за […]

Край на залозите

Фоайето прилича на летище. Сякаш сме се приземили в Париж, Мексико сити, Рим и древен Вавилон едновременно. Окъпана в неон вдясно примигва някаква умалена Айфелова кула, а на метри от нея пирамидите на ацтеките, които никога не са припарвали по тези места. Ние сме в пустошта, в зеницата на първичния взрив. А всичко, което виждаме […]

Божията игра: The end

Тясна ми е тази държавица. И направо светът ми убива. Не е направен по моя мяра. Първо, родена съм върху сгрешени координати. По някаква бясна ирония душата ми е избрала да се въплъти по места и време, които далеч не подхождат на вътрешното ми обаяние. И това може да потвърди всеки, бил някога в досег […]

Книга за Лола

Богомил Господинов е роден в Добрич през 1994 г. Живял е в Балчик и Варна, завършва компютърни науки в Саутемптън, Великобритания. Живее в Лондон. Отличен е с наградата „Ирелевант“ (2013) за поемата „Каспаров“, печели първо място на международния конкурс „Изкуство против дрогата“ през същата година в Бургас. Селектиран е сред финалистите на конкурса на Гиртън […]

Кървави вади*

Бел. ред.: Публикуваме откъс от романа “Кладенецът” (ИК „Сиела”) на Веселина Седларска. Авторът е един от най-добрите политически журналисти у нас, а сега смело навлиза в териториите на художествената литература. Сюжетът е в тясна връзка с психоанализата. Главната героиня Милкана води курс по творческо писане с насоченост към психологията. Тя възлага на участниците да довършат […]

Плавеят*

*Поради рядката си употреба думата плавей е съвсем забравена и малцина знаят значението й. Иначе то е близко до ума – нещо плаващо по вода, обикновено дърво. На английски: driftwood. – Б.а.   Дотекла е река Дунави си носи едър плавей.В него седи малка мома. Народна песен    Първо усетих зъбите, болката дойде по-късно. Вече […]

Джакпот

 Убеден си, че тази улица не е реална. И палмите, разперили пръсти край пътя също, и ретро автомобилът, който профуча край теб и от който, стори ти се, един син ирис се изтърколи… Прашно е, защото пустинята е наблизо. Разстлала е сухи пясъци и огромни буци пръст насред нищото, насипала е камъни бог знае откъде […]

Някой трябва да й затвори очите

Бел. ред.: Има ли поколение на прехода, или то бе забравено, ако не и предадено? Откъсът, който публикуваме, е от новата книга на писателката Силвия Томова „Милост за приятелите“. “Това е откровен, социално чувствителен роман, който се вглежда в съдбата на обикновена момчешка банда от малко градче край морето. Момчета, които търсят, понякога наивно, своето […]

Бягай, Емил Стрезов, бягай!*

Бел. ред.: Публикуваме откъс от романа “Кротките” на Ангел Игов (изд. “Жанет 45”). Контекст: Епизодът се развива непосредствено след Народния съд. Лиляна, ремсистка от нелегалната борба, избира за мъж на живота си по-възрастния от нея политкомисар Цеко Ценев. Току-що са се нанасли в жилище, предоставено от партийния големец Крумов и освободено от осъдения от Народния […]

Прегръдката на Анна

Толкова сгъстен мракът може да бъде само преди края. Ивицата светлина, която всички твари чакат, все още не е бликнала от изток, облаците като пяна набъбват над покривите, звездите люлеят отражения между тях.  А край мен е дрезгаво. Гласът на Анна е изплашен, а също и ръцете й, пръстите й едва ме докосват, описват челото, […]

Деветте милиарда имена на Бога

— Молбата ви е малко необичайна — каза доктор Уогнър, надявайки се да е успял да вложи в думите си надлежната сдържаност. — Доколкото ми е известно, това е първият случай, когато тибетски манастир поръчва компютър за автоматична обработка на информация. Не бих искал да изглеждам любопитен, обаче трябва да призная, че не бях допускал […]

Страх

                      На онези момчета от спецрезерва, които никога не достигнаха зрелост.… Как сте ни нужни сега.   СТРАХДъхът ми секва, застивам;сноп птичи пера пламват,мирис на смърт в едно цвете.Без поглед, без дума, зинал;уплашен да зърна или да се извърна;миг празнота — в перленосиво.Загледан в себе си, […]

Костилки

Не бях стъпвал в селото на баща ми от петнайсетина години. Това, че единайсет от тях съм прекарал в Америка, сигурно ме оправдава донякъде. Донякъде.Просто винаги, когато се връщах в България, бях зает с много по-забавни неща да върша, хора да виждам, някъде да съм… Часовете ми- винаги преброени, а селото, така или иначе, нямаше […]

Копнежът по липсващото… съчинява любов*

Знам, че ме желаеш… така е винаги с липсващото. Всъщност копнежът по липсващото превръща отсъствието в любов. Съчинява му любов. Сигурен ли си, че ме обичаш, може би става дума за желанието да притежаваш едно тяло, което днес съдбата е захвърлила на хиляди мили в пространството. То е като математическо уравнение: какво става между две […]

Вапцаров в хип-хоп

Младият хип-хоп танцьор Георги Енчев – Goosh поставя Вапцаров – не е пресилено да се каже така. “Вяра 509” е представлението, което формацията му “The Center” играе. На пръв поглед е дръзко. Не толкова – Вапцаров е изчистен, истински, представен чрез танцовия език на автора. Красиво е да гледаш как едни толкова стари стихове се […]

Екзистенциални въпроси

   ПОНЯКОГА ЗАБРАВЯМ… Понякога забравямкак се живее,а още не знамкак се умира,помня самокак се обичаи когато се уморяда сънувам,отварям прозорецаи поливам цветята…       …И защода не плача, когатона тежки капкипада дъжд,а дърветатаощене искатда цъфнат…     В ТЪМНОТО Тези споменинахално подръпватзавесатана моетозимно спокойствие,а тамстрахът минервно пали цигараи дори ощене знае,че са го видели. […]

Пиронът

Пътят за Скравена е толкова кален, че разбираш защо са кръстили реката, дето лази до него, Калница. В камиона сте много, а прозорци няма и зеблото пуснаха, след като ви качиха. Остава да мислиш само за друсането и за това, че като стигнете, ще ви разделят – жените тука, мъжете там. И после няма да […]

Тютюн. Истинска история

Ти май мислиш, че ме притесняваш. Каквото искаш сложи. Микрофон, добре, жив и здрав да си. Всичко е мизерия тук, мизерия, ама нямаме друг избор.На 48 години съм, поне от 8 годинки като била съм, на нивата са ме мятали. Със сестрата равновесие на коша на магарето сме правили. Тютюн. Береш, събираш, правиш по едно […]

(Не)талантливият мистър Рипли

Събота, 21 септември, Драматичен театър “Стоян Бъчваров” – Варна. Постановката е “Талантливият мистър Рипли”, режисьор – нашумелият Стайко Мурджев. Премиера.На сцената са млади попълнения на варненския театър, както и стари. За пореден път става ясно, че няма млади и стари. Една актриса остарява, все едно изпълнява една и съща роля.Актьорите викат. “Педалче”, “Копеленце”, “Да ти […]

Посечени думи

ЕВАСълза на дъното на океана,защо мълчиш,защо не ме проклинаш –последния щастлив мореплавател?Аз имам само теб –взривено от надеждата пристанище.Ела да вържем всички ветрове,да литнем към абсурда на небето.А после кротко ще полегнав огромните солени дланина твоята несподелена вечност,сълза на дъното на океана… АДАМОще съм тук –от смеха ти подгонен.Нищо не искам.Не питамКъде е съдраният плащ […]

„Камбаните бият, когато бог протяга десница“*

Всичко стана като в миг. Малко след като ателието се успокои Венеция избухна. Камбаните забиха едновременно. Ятата птици се издигнаха като разпилени фойерверки над лагуната. Улиците потънаха в екзалтирана гмеж. Някой отвори вратите на печатницата и всички до един се задавиха в празнично объркване. Пръв очи от пресата вдигна Стефанос, следван от Яков, но първи […]

Любовна история

На мис Хриси   Котката! Извика тя. Тогава, в една душна привечер бяхме седнали на по розе с лед на балкона. И се чу: Туп! Котката бе паднала от третия етаж от прозореца на спалнята ни на плочника долу. Скочихме… Слава, Богу, беше оцеляла. Е, котка е все пак. Така и аз искам като котка […]

Глашатаят самозванец

Amor Fati Съдбовен час ударикато всеки другсъдбовен часВремето сегае тихо катопясъчен часовникна летище Посрещачът написалс шепнещ глас:„Гордея се със теб!“„Гордея се със теб!“ Цели два пъти, ах… Понякога ръцетеса стрелки, коитосочат много. Гордея се със нас!   Глашатаят самозванец Ако нощта е кадифен костюм, ако сънят е бяла риза, в чужди обукви не влизамЗатова чета […]

Без петли

Живели Вера и Виктор в града, ама в града е сиво, тясно, тъжно, нервно.Преместили се в село до града.И било цветно и широко, и весело, и спокойно.Радвали се те, и посяли зеленчуци разни. Не щеш ли тъжната съдба на едно добиче и действията им по спасяването му дали искра. И огънят пламнал.Решили те, че могат […]