Любовна история

На мис Хриси

 

Котката! Извика тя. Тогава, в една душна привечер

бяхме седнали

на по розе с лед на балкона. И се чу: Туп!

Котката бе паднала от третия етаж

от прозореца на спалнята ни

на плочника долу. Скочихме…

Слава, Богу, беше оцеляла. Е,

котка е

все пак. Така и аз

искам като

котка нашата любов

да оцелява, дори да падне от прозореца

на спалнята ни.

Колко са

животите на котката?

Минимум девет,

отговаря ми моята любов

мис Хриси.

Дано,

казвам.

После се сещам за нещо,

ето какво:

Любовта е от семейство Котки.

Любовта е от семейство Котки.

Минутки

преди котката да падне,

мис Хриси беше казала:

Много ми е интересно, ако спреш

да ми задаваш въпроси, какво ще правиш?

Не че й задавам кой знае

какви въпроси,

ето какви:

Виждала ли си ми зарядното,

любов моя? Къде

ми е фланелката с кирилицата?

Да го лайкна ли това? Питам я,

докато съм във Фейсбук.

Или пък:

Каква храна на котката да взема?

Но обичам да я питам.

Затова й бях отговорил

ето какво:

Светът

ще спре да съществува, ,

тъй като светът зависи от това.

От кое?

Пита ме тя, но сама

си отговаря:

От отговорите ми, нали?

Да, кимам.

Минутки,

след като котката бе паднала,

моята любов мис Хриси

отиде да я види в спалнята.

Дойде при мен и каза:

Котето –

все едно нищо не е станало,

радостна бе.

И допълни:

Играхме си, мяука, мърка, хапе ме.

Любовта е от семейство Котки.

Любовта е от семейство Котки.

Телвизорът говореше за някакъв

пореден политически скандал.

Мис Хриси

отиде в хола

да пусне музика, не видях VH1

или City TV, но до балкона достигна,

не се шегувам:

Wheeeere is the Loooооооооve…

Кои бяха тия,

провикнах се. Black Eyed Peas,

отговори ми тя, идвайки от хола

при мен на балкона.

Защото хората си задават въпроса,

задават си въпроса:

къде е любовта, пееше

вече телевизорът. Котката дойде при нас,

от спалнята през хола на балкона.

Тук е любовта,

провикнах се, прегърнах

моята любов.