Глашатаят самозванец

Amor Fati

Съдбовен час удари
като всеки друг
съдбовен час
Времето сега
е тихо като
пясъчен часовник
на летище

Посрещачът написал
с шепнещ глас:
„Гордея се със теб!“
„Гордея се със теб!“

Цели два пъти, ах…

Понякога ръцете
са стрелки, които
сочат много.

Гордея се със нас!

 

Глашатаят самозванец

Ако нощта е кадифен костюм, ако сънят е бяла риза, в чужди обукви не влизам
Затова чета само на бос крак, а главата ми служи за шапка
Но по стари моди не се водя и не я свалям за поздрав

 

Яснота през август
Such pleasure now is mine, albeit forced
William Wordsworth

Летящи дъждове в следи от плач и радост
синьото небе оглежда в’ восъчната пита

Лицето ми оголено от полъха измерва
летните простори с дъх на мащерка и риган

Унася се плътта на глината в долините
с разсеяните рокли на ливадите без музика

Разгъва колене пустинята и тръгва
мълчалива в пясъчния ми часовник

Дето песъчинките обръщат тайните архиви

 

Канибали

Човешки зъб
във образа
на слънцето
Поетът мие
костите ти,
брате,

подрежда ги
старателно
и нещо
си мърмори,

съчинява
привидения
по пладне –

своите
читатели

Защо ли времето се бави

Защо ли, питам, времето се бави
Кога ще се родя, кога ще хвана своя път?!
Смъртта кога ще ми извае труп?!
Най-сетне вятърът ще донесе ли нещо?…
Горски мъхове ли, мирис на тръстика!?…

Той

Надзирава ги
Понякога е снизходителен
Имат право на избор?!
Защото Той не скучае…