Мечта за бебе

Двойките с деца си приличат по много неща. Всяко семейство, което иска бебе, а то все не идва, изживява свой собствен ад.
Според официалната статистика в България 200 хиляди души имат репродуктивни проблеми, според неофициалната – около 270 000. Ин витро е надеждата, в която се фокусира животът им, и то, ако разберат навреме, че има проблем. Това е решение само при част от двойките и успеваемостта е относително понятие.
Държавната политика по отношение на асистираната репродукция в модерна България е пълна с въпроси и неизвестни. Медицинският фактор за трудното забременяване е допълнително усложнен с бюрократични спънки и добре разработена система за прибиране на пари. Финансирането на ин витро опитите в България е ограничено до 3 – с много условия и чакане. А в същото време се изливат милиони левове за дейности, които не създават нищо. Какво по-абсурдно за нация, която се топи?
Историята на всяка двойка е лична, преценката им е субективна и всеки случай е различен. Само че препятствията, с които трябва да се борят, си приличат. В работата на Фонда за асистирана репродукция ли се състои проблемът, в големия брой чакащи, в недостатъчните средства от държавата или малкия брой опити?
„Парите са основното”, коментира Женя Ценовска, координатор на Фондация „Искам бебе” във Варна. Неправителствената организация участва в създаването на Фонда през 2009 г. Средствата, които събират, са изцяло на доброволен принцип и са от големи спонсори. Нейната цел е да помага на хората и в разходите преди ин витро процедурата. А те са много. „Около 3700 лв. струва самото ин витро по фонда. Но за да кандидатстваш, трябва да имаш пробвани 4 инсеминации по 350-500 лв. едната”, казва Ценовска. Поне така е при жените с неизяснен стерилитет. Всички съпътстващи прегледи, оперативни намеси, индивидуална терапия, цветна снимка, лапароскопия, хистероскопия, подсилване на имунната система, лекарства и каквото се наложи още, са изцяло със средства на пациента. Всеки случай е индивидуален, но в повечето случаи се налагат предварителни изследвания, защото нито един доктор не тръгва насляпо да прави ин витро. „В някои случаи ин витрото го поемаме ние – ако жената не е по фонда, за да не се изпусне моментът”, казва Ценовска.
Тя, като човек, който години се бори с репродуктивен проблем, дава пример с двойка в Англия, които са здравноосигурени. Те влизат в клиниката, без да плащат нищо – прегледи, изследвания и евентуална гинекологична операция. Тази двойка прави седем опита ин витро, от които чак седмият е успешен. Щом си здравно осигурен, там няма ограничение в броя опити. Дори след като имаш вече дете. „А моят личен лекар не може да ми пусне с направление три хормона за изследване повече от един път в годината. Едно лекарство струва 10 лв. в България, в Турция същото е 2 лв. У нас медикаментите за лечение на стерилитет не са включени към рецептурния списък. В скандинавските страни например хората с репродуктивни проблеми чакат за ин витро от 3 до 6 месеца. А тук от 9 до 12”, казва Ценовска. Пречка според нея е и голямата бумащина в системата на фонда, както и това, че той няма регионални звена, а е в София. Голямото чакане се получава от бавната обработка на медицинската документация. От началото на 2013 г. фондът за асистирана репродукция преминава към системата на здравната каса, но това като че ли още повече забавя работата. Понякога клиниките със собствени пари довършват процедурите на пациентите, поради закъснели плащания.
Според водещия специалист д-р Георги Стаменов държавата трябва преди всичко да се грижи за ранното откриване на случаите. Стои и въпросът за личната отговорност. „Една жена на 35 години, ако 6 месеца не може да забременее, трябва да потърси помощ”, заявява Стаменов. „Ин витро е само средството, не решение на проблема, то е спасителен пояс”, коментира той.
Само че невинаги жените губят ценно време, защото не са потърсили помощ навреме. Много от тях са лекувани неправилно с години. „Когато гинекологът ти няма ясна диагноза за състоянието ти и изписва лекарства, не се знае на какво помага и на какво пречи”, споделя Кремена Петрова, която в момента чака за третия си ин витро опит и съобщава, че малко доктори си признават, когато проблемът не е в тяхната компетентност. Мария Христова, която има спонтанен аборт след трудно забременяване по естествен път, губи четири години в напразни опити, доверявайки се на гинеколога си. ”Не трябва да се оставяш да те лекуват по този начин, например да пиеш хапчета, които изчерпват яйчниковия резерв, без да ти е пуснато дори едно хормонално изследване”, казва тя. Познати я насочват към клиника от друг град. Д-р “Х” й назначава цветна снимка, необходимите изследвания и я изпраща към съответната клиника за ин витро. Сега е щастлива майка на дъщеричка. 10 години от живота й преди това са минали в погрешни мнения, лечение, лутане, опити, манипулации, изследвания, докато се сдобие с дете.
Хората, встрани от тази тема, могат само да предполагат какво означава най-съкровеното ти желание – да имаш дете – да бъде детайлизирано с десетки медицински термини и понятия. Тръгнеш ли по този път, трябва да се подготвиш за изпитание. Пътуваш понякога стотици километри, влизаш на преглед при лекаря, след като си изчел куп медицинска информация, за да поставиш адекватни въпроси и да се приближиш поне със стъпка към отговора на въпроса „Защо не се получава?” Някой път срещаш разбиране. Но в други случаи – 10-минутно безразличие. Понякога консултацията трае само толкова. „При прегледите минаваш като на конвейер”, казва е Е. К., която от две години ходи в различни ин витро клиники в страната. Има жени или двойки, които се нуждаят преди всичко от лечение, но умишлено ин витро им се предлага като единствено решение. Съпругът на Мария, Христо, споделя, че когато намериш правилните лекари, понякога не за години, а за месеци се получават нещата. „А има такива, които, като влезеш в кабинета – гледат на теб като на банкомат”, разказва той.
Валентина Георгиева, на 33 г., с неизяснен стерилитет и едно неуспешно ин витро, казва: „За мен е важно отношението между лекар и пациент – спокойствието, което излъчва д-р “Х”, и това, че отговаря обстойно на хилядите ми въпроси.” А по време на важна процедура друг специалист директно й казал: „ Моето момиче, нали знаеш, че това, което правим сега, няма никакъв смисъл”. „Не може да си позволява да ми отнема надеждата”, коментира Валентина.
„За да се справят финансово с лечението и скъпите процедури, хората вземат заеми, които изплащат по 10 години”, съобщава Женя Ценовска. Други залагат жилищата си. Валентина разказва: „Заедно с емоциите преди процедурата, се чудех как да намеря пари за пункция и за пътуването. Трябва да срещнеш разбирането и помощта на много хора – роднини, приятели, работодатели, съпруг, за да вървиш малко по-гладко по този път.”
Не един и два са страховете на хората, които минават през това изпитание. „От една страна, лекарите не откриват причина да не забременявам толкова години, от друга, не мога да си позволя да чакам да стане по естествен начин, защото ще изгубя ценно време. И така се въртя в омагьосан кръг”, споделя Е.К.
По неофициални данни причина за неизяснения стерилитет при жените е психологическият фактор. Точно тук Фондация „Искам бебе” също подава ръка. Създава групи за взаимопомощ, водени от психолози. Те помагат на хората да се борят със страха, стреса и депресивните състояния, които ги съпътстват. Тези групи са много важни, защото, когато чуваш, че и други хора се сблъскват със същите емоции – страх, гняв, отчаяние, си казваш: „аз съм нормален” „За каквото и да заговоря – чувства, страхове – жените от групата знаят за какво става въпрос. Благодарение на психоложката Яна Пачолова и на момичетата от групата след неуспешното ин витро аз не рухнах” , спомня си Валентина Георгиева.
През август във Варна ”Искам бебе” организираха концерт, благотворителен базар и сбирки по повод празника на града – Денят на Св. Успение Богородично. На него събраха едва 800 лв. Сега се борят за възстановяване на общинската програма за подпомагане на хората с репродуктивни проблеми и за един по-справедлив регламент.
Варненската ин витро програма съществуваше от 2008 до 2011 г., като заделяше максимум по 150 000 лв. на година. Беше спряна под претекст, че дублира националната програма. Как десетки по-малки общини успяват да заделят средства, за да подкрепят финансово своите граждани, а Варна не може, не е ясно. В морския град тази година пари за двойките с репродуктивни проблеми нямаше, но пък издръжката на бездомните кучета се увеличи със 180 000 лв.
Жените, които споделят преживяванията си, казват, че никой не очаква да се сблъска с такъв проблем. Те не са допускали, че на двадесет и няколко години, когато решават да създадат дете с партньора или съпруга си, ще започнат подобна битка. Борба, в която няма враг, но има опустошение. Най-важното е да се съхраниш, защото се бориш да създадеш нов живот. За едни това е нещо, което приемат за даденост, за други – единствената мечта.

Текстът е публикуван в сп. „Жената днес“