Когато човек бе толкова щастлив, че нямаше как да побере повече щастие…

Светът посреща XX век така:

„Издавахме радостни викове във Виена, когато Блерио прелиташе над Ламанша (първият полет над пролива – бел.ред.), сякаш самите ние бяхме извършили неговия героизъм. Гордостта ни от триумфалния успех на нашата техника, на науката ни, духът на европейската общност, европейското национално съзнание бяха започнали да придобиват кръв и плът. Колко ненужни, казвахме си ние, са границите, щом всеки самолет може с такава лекота да прелети над тях, колко провинциални и изкуствени са митниците, охраната и граничните патрули, колко несъвместими са те с духа на днешното време, което явно се стреми към обединяване и побратимяване на света!“

 Ст. Цвайг

 

Епохата е тържество на оптимизма. Празник на надеждата, на бъдещето, което „не познава никакви граници“:

„Дошло бе време, когато миналото бе изгубило своето очарование и свежест. Трябваше да извървиш доста път, додето попаднеш на човек, при това много стар, който още би искал да върне златното минало. Хората бяха врязани в настоящето и се чувстваха в него удобно, нищо че то беше трудно и неплодоносно, но затуй пък се намираше на прага пред едно фантастично бъдеще. (…) Други пък пророкуваха — и от челата им струеше светлина, че един ден през цялата долина ще минават канавки, които ще разнасят водата навсякъде — знае ли се, може и да го доживеем, или пък ще се пробият дълбоки кладенци, от които водата ще се изпомпва с парни машини от земните недра. Представяте ли си? Помислете само при това изобилие от вода какво може да роди тая земя! Направо цветуща градина!
Друг един, само че той не беше с всичкия си, казваше, че някой ден ще изнамерят начин, било чрез замразяване, било другояче, ей тази тук праскова да се пренесе цяла-целеничка чак до Филаделфия.
В градовете говореха за канализация и за вътрешни клозети, а някои вече си имаха; за осветление с волтова дъга по уличните ъгли (в Салинас бяха вече поставили), за телефони. Бъдещето не познаваше никакви граници, никакви пречки. Щеше да стане така, че да няма човек къде да събира толкова щастие.“

Дж. Стайнбек

 

14 години по-късно започва Първата световна война – над 15 млн. убити, стотици милиони осакатени тела и души.

През 2014 г. се навършват 100 години от Първата световна война.