Без петли

Живели Вера и Виктор в града, ама в града е сиво, тясно, тъжно, нервно.
Преместили се в село до града.
И било цветно и широко, и весело, и спокойно.
Радвали се те, и посяли зеленчуци разни. Не щеш ли тъжната съдба на едно добиче и действията им по спасяването му дали искра. И огънят пламнал.
Решили те, че могат нещо да променят, тъй щото да няма тъжни животински истории с главно действащо лице – жестокия човек.
Спасяването на българските животни започнало.
Спасили едно и после второ, трето….., и чакащите спасение край нямат. Почнало да става тясно, къщата била в центъра на селото. С помощта на комшиите (напуснали града и преместили се на спокойствие) започнало да става и нервно. Петелът дразнел новите селяни с шумното си кукуригане.
Сменили къщата с такава в покрайнините на селото. И пак широко, хубаво, ама животните за спасяване край нямат. Какво да правят, че вместо да се борят с последствията, да спрат причината. Възрастните не могат да променят и се насочили към децата. Срещали ги с животните, а добичетата сами показвали, какво е правилното отношение към тях. Те, простите животни, сякаш проумели важната роля предоставена им от съдбата и шанса да променят отношението на човека към зверовете.
Детски смях изпълнил веселата ферма. И не само, че животните учели децата, а и децата започнали да учат родителите си, прибирайки се у дома.
Чудото се случи, огънят се разгаря. Или поне така си мислеха Вера и Виктор.
По черния път се зададе прашен облак, а от облака изплува бетоновоз. Съседната нива бе сменила собственика си и вкарана в регулация. Строежът започна. Мина се не мина време, къщата бе почти готова. И покрай нея още няколко. Граждани избягали от шума, дирещи селското спокойствие.
И заналагаха спокойствие.
Паднаха дървета и шумните птици отлетяха. Напръскаха срещу насекоми и цвъркащите щурци измряха. Напръскаха и срещу лястовици, та да не цапат чисто новите, бляскави фасади. Моторният ръмеж от разходките с АТВ изгони и опасните диви зверове. Красиви градини, раждащи чудесен райграс, заобиколиха фермата. Осемдесет-деветдесеткилограмови кучета пазачи, бяха гордостта на новодошлите животновъди. Само фермата на Вера и Виктор разваляше селската идилия на бившите граждани. Дразнещият петел, ревящото магаре, цвилещият куц кон, блеещата сляпа овца. Да се махат! Какви са тия животни в селото?!
А сега накъде? – мислеха си Вера и Виктор.
Градът бе залял всичко наоколо, и фермата им бе като островче в океана. И настъпваше стерилността, и заплашваше да ги залее с официалните си оплаквания и наредби за обществен ред. Как да се преплува този градски потоп? И дали ще има незалята земя да акостират? Или да се борят?
Ала таз стихия двамата сами не ще преборят.
А сега накъде? – мислеха си Вера и Виктор.
И е сива селската пъстрота, и е тясна селската мера, и е тъжно селското битие, и е нервно селското спокойствие…. пусто градското и в селото преля.
А сега накъде