Посечени думи

ЕВА
Сълза на дъното на океана,
защо мълчиш,
защо не ме проклинаш –
последния щастлив мореплавател?
Аз имам само теб –
взривено от надеждата пристанище.
Ела да вържем всички ветрове,
да литнем към абсурда на небето.
А после кротко ще полегна
в огромните солени длани
на твоята несподелена вечност,
сълза на дъното на океана…

АДАМ
Още съм тук –
от смеха ти подгонен.
Нищо не искам.
Не питам
Къде е съдраният плащ на звездите…

 

ПОСЕЧЕНИ ДУМИ
Една сълза морето ще погълне.
Една сълза – горчива болка.
Море,
море,
когато се завръщам,
потъвам в твоята солена радост.
И идвам пак при теб,
и ме прегръщаш,
погълнато от своята безбрежност.
Море,
море,
ти моя тъжна радост,
събуждам се и толковао е рано.
Вълните ти едва докосват слънцето
и то усмихва им се срамежливо.
А трябва само да се нацелуват
с безвремието и да се обичат.
Море,
море,
горчива моя радост,
една сълза, превърната в зачатие.
Ела при мен
и нека да е ранно утрото,
в което ще се върнем
с посечените от прибоя думи.

 

P.S.

До брега,
във сенките на кораби умира
помъдрял хлапак,
надул платната от хартия.

Непохватна,
душата ми се вкостенява.