“Българска работа, това е работа недомислена, нескопосана“ – кой точно го казва?

Един призрак броди из българското тържище на думи. Призракът на “невероятно точната визитка”, с която Иван Хаджийски описва нашите бит, душевност, качества и организационни умения: “Българска работа (конгрес, културно тържество, състояние, обществени предприятия и пр.), това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои”.
Десетки медийни и форумни дискусии разпространяват цитата, стотици езици чешат суета, демонстрирайки колко много четат Хаджийски и как той (те!) издълбоко проникнали в генезиса на “българския провал”. Изненада! Хаджийски никога не е казвал нещо подобно.
Ако беше, щеше ли да кръсти есето си “Оптимистична теория за нашия народ”?
Цитатът в началото е абсолютно точен. Дори Хаджийски добавя преди него – “Българинът.. е онова двукрако без перушина”. Но го казва в смисъл, че такъв е светът според “черните очила на нашето самоопределение”. В цели 20 последващи страници той оборва самоопределението! Нарича го “погрешните обобщения”, нанасящи “съдбоносни поражения върху националната ни участ”. Громи подобни внушения. Доказва, че няма нещо, което да отличава българите в негативен план, нещо, от което да се срамуват. Той хвали българския народ!
“Оптимистична теория за нашия народ” е популярен, достъпен труд, всеки желаещ може да го прочете.  Питаме – щом Хаджийски никога не е казвал нещо подобно, кой точно го казва?