Пиронът

Пътят за Скравена е толкова кален, че разбираш защо са кръстили реката, дето лази до него, Калница. В камиона сте много, а прозорци няма и зеблото пуснаха, след като ви качиха. Остава да мислиш само за друсането и за това, че като стигнете, ще ви разделят – жените тука, мъжете там. И после няма да се виждате. Стискаш ръката на Симо, не го виждаш в тъмното, само се молиш калта да става все по-гъста, камионът по-бавно да върви, защото, като стигнете, ще ви разделят и няма повече.
Но ще стигнете и ще ви разделят, жените тука, мъжете там. Между тука и там ще има само една висока дъсчена ограда, другото ще са бараки. По трийсет ще сте вътре, като телета. Мъжкото отделение няма да виждаш, но ще слушаш през оградата. Случайно ще чуеш Симо да приказва, гласа му няма да сбъркаш. Ще го викнеш, ама тихо, да не чуят онези. Двамата ще идете ей там, в горния край на оградата, където не се вижда много и в една от дъските има разхлабен пирон. Малко ще си пошушнете, колкото да се питате добре ли сте. На раздяла Симо ще бутне пирона, така че да се покаже от твоята страна и ще каже утре пак да дойдеш, той също щял дойде, но ако не можеш да говориш, ако гледат, само да бутнеш пирона към неговата страна, за да знае, че си добре. И той така щял да прави.
После калта ще замръзне и побелее, а ти все при пирона ще ходиш. Понякога ще си говорите, но по-често само ще го бутате. Сетне, щом калта пак стане кафява, вече няма да има какво да си казвате, само пирона ще мърдате, за да знаете.
Когато вече си много уморена и нямаш сили да станеш, и си забравила навън кал ли има, или сняг, ще викнеш една жена. Ще я помолиш утре тя да бутне пирона. Ще се съгласи, а на тебе, нищо, че си много уморена, ще ти стане по-леко. Няма да знаеш обаче, че е минал месец вече, откак пирона от оная страна го бута друг мъж.

Разказът спечели първо място в конкурса за кратка проза на електронните списания eRunsMagazine и LiterNet за 2014 г.