Престъпление ли е кръвосмешението?

Една препоръка на Съвета по етика към федералното правителство разбуни страстите в Германия в последните седмици. Тя гласи, че кръвосмешението (инцест) не бива да се третира като престъпление. Поводът бе стар и продължаващ все още скандал на влюбване между мъж и жена, които по-късно откриват, че са брат и сестра и имат четири деца. Мъжът е осъден на затвор, а децата са отнети от майката.
Публикуваме статия на Кристина Бернд  от  “Зюддойче цайтунг” по този въпрос. Темата е важна, скоро може да влезе и в българския дневен ред:

Сериозна дискусия без предразсъдъци искаше да започне Съветът по етика относно трудната тема за кръвосмешението. Но гласност по тема, където сюжетът е табуизиран, не е лесна работа.  Малко след публикуването на становището, че сексът по съвместно съгласие между възрастни брат и сестра не следва да е наказуем, имаше и първи коментари на страницата на комисията във фейсбук: „Вие в ред ли сте???? Не се ли срамувате??? И това се наричало етична комисия?“ или „Това за мен е извратено! Препоръка за секс между брат и сестра? Етичната комисия е за затвора.“
Кристиане Вопен е била съвсем наясно, че това решение ще възбуди противоречия. Въпреки това председателката на комисията, съветваща федералното правителство по трудни етични въпроси,  е потресена от коментарите във фейсбук: „Желаехме да събудим повече сериозност в спора.“ И в политическата сфера дискусията не е достигнала до по-високо ниво: „Решението на комисията е абсолютно непрактикуемо”, се изказа пред Билд вътрешнополитическият говорител на парламентарната група на ХДС/ХСС Щефан Майер (ХСС). „Кръвосмешението между брат и сестра не без причина подлежи на наказание.” Генетични заболявания и увреждания са последствието. „Съветът по етика следва да се запита, дали с това си противоречащо на моралните норми предложение отговаря на името и предназначението си“, се изказа Майер.

 

„Аз не бих се застъпил за въвеждане на параграфа днес.”

 

Генетичният аргумент се смята в много от специализираните кръгове за остарял. Рискът от заболяване или увреждане при деца от такава връзка е завишен, но е доста по-нисък от този в семейства с някои генетични заболявания: „На двойка, която има деца, болни от муковискоза, никой не би забранил да има други деца“, е на мнението на специалистката по медицинска етика Вопен.
И малцинството от девет души на 25-членната комисия, обявили се против освобождаване от наказание, се дистанцира от генетичния аргумент. „Комисията беше единодушна, че се отказва от този аргумент“, сподели Шолфрам Хьофлинг, един от деветте, подписали различно решение. Според  него параграфът за инцест“ § 173 от наказателния кодекс следва да остане, в съответствие с който при секс между брат и сестра са предвидени две години лишаване от свобода.
„Не бих се застъпил за въвеждането на този параграф, ако го нямаше“, обяснява Хьофлинг. „Но да го премахнем за мен е грешният сигнал. Правото стабилизира обществото. Това означава обаче, че промяна в състоянието може да доведе до дестабилизация“, е на мнение експертът по държавно право. За подписващите от малцинството най-важна е била защитата на семейството. „Дифузия в ролите на семейството води до нарушени комуникационни структури“, е на мнение Хьофлинг. Точно това e трябвало да се предотврати.

 

Страданието от натиск при засегнатите е силно

 

До доброволен сексуален контакт и кръвосмешение между брат и сестра се стига само в случаите, че те не са израснали в заедно в семейство. „След всичко, което знаем за такива двойки, тези са се запознали едва като възрастни“, обяснява Кристиане Вoпен. Близостта е убиец на любовта, както показват симпуа браковете в Тайван: Mалки деца, които са обещани по-късно за брак, израстват в дома на жениха. Такива бракове остават често бездетни.
 Доброволният инцест при брат и сестра няма да стане масов феномен, дори и един ден да отпадне наказанието. Засегнатите страдат обаче значително – от угризения на съвестта, но преди всичко от опасността на попаднат под наказателна отговорност, което ги прави изнудваеми. „Много от двойките биват подлагани на натиск от околните. Понякога става дума и за наследствени спорове“, разказва адвокатът Ендрик Вилхлем, който е представлявал през 2008 г. засегнат пред Федералния конституционен съд и 2012 г.пред Европейския съд за човешки права. И двете съдилища са били на мнение, че параграфът е съобразен с конституцията.
Така че на засегнатите малко им върши работа това, че малцинството от комисията е предложило прокурорите да не се задействат в такива случаи. „Това не е решение, от което засегнатите може да са доволни“, признава Хьофлинг. „В трагичните случаи, когато роднини заплашват с показания пред полицията, ще е трудно за прокурорите да не предприемат нищо.”

Превод: Радосвета Христова