Вапцаров в хип-хоп

Младият хип-хоп танцьор Георги Енчев – Goosh поставя Вапцаров – не е пресилено да се каже така. “Вяра 509” е представлението, което формацията му “The Center” играе. На пръв поглед е дръзко. Не толкова – Вапцаров е изчистен, истински, представен чрез танцовия език на автора. Красиво е да гледаш как едни толкова стари стихове се предават така модерно в цялото им съвременно звучене. Къде бил Вапцаров, къде била простата човешка драма –тук е, при Goosh.
Сцената е притъмнена. Действието е на нея, извън, зад. Видеоекран следи сюжета из невидимите за публиката места. На стена зад танцьорите се прожектират стихове на Вапцаров, правят се препратки към съвремието. Глас (Стоян Радев) се вплита в ритъма, едри планове на изпълнителите при видеоекрана. Те не само танцуват, но и играят. Основната тема е “Вяра” (“Ето – аз дишам, работя, живея”).
“Душите ни ръмжат: – Война!  В душите кръв, и смут и огън.”. “Бъдете щастливи…  Но, моля… по тихо! Но, моля … без ропот!”  – и още от Вапцаров. Човекът и машините днес е човек и технологиите. “Браво, човек!”, казва Goosh. Героите му ядат ябълка и изписват “Iziadohme qbalkata”. Човекът не е бурма, а е байт. Ако няма вяра, той ще види действителността – грозната. Браво ли?
В края разбираш, че днешният технологичен младеж също диша, работи, живее (какво прозрение, нали!). Усеща приятния гъдел. Бори се. Прекрасно е да ти го представят чрез хип-хоп тийнейджъри и младежи на около 20 години.
Музиката е на Виктор FB Добрев, хореографията, идеята (почти всичко) на Георги Енчев – Goosh, стайлингът е на  Мариела EL Станчева, осветлението на Анна Торосян и Катрин Младенова. Тези млади хора с англозвучащи прякори и съкращения откриват и поставят истински Вапцаров – само на мен ли ми се струва, че тук има нещо повече от изкуство.
А “Вяра”-та е 509, защото със заповед 509 е бил разстрелян Вапцаров.