Копнежът по липсващото… съчинява любов*

Знам, че ме желаеш… така е винаги с липсващото. Всъщност копнежът по липсващото превръща отсъствието в любов. Съчинява му любов. Сигурен ли си, че ме обичаш, може би става дума за желанието да притежаваш едно тяло, което днес съдбата е захвърлила на хиляди мили в пространството. То е като математическо уравнение: какво става между две точки, разделени в пространството? Открих една формула, тя не е моя, а на Нютон. Формулата на привличането между телата. Всичко, любов моя, е въпрос на гравитация, тегло и радиуса от разстоянието между телата… има умножение и отношения между телата… не е ли забавно – дивото цвете от живия плет си говори с числата и значенията им. Опитва се да изтрие настръхналия копнеж по липсващото тяло. За да продължи с дишането… Също като теб.
 Колко е странно, когато те няма, тогава искам да ме принудиш да бъда себе си, необуздан звяр, готов да поеме всички твои взривове, да ги удвои и с тях да побърка атомите на Земята. Когато сме заедно ставам мълчалива, скована, потънала от светлината на усмивката ти, която така умело раздаваш на всеки. И това е част от играта: да изглеждаме силни и красиви, нали?
В мен има една малка сънуваща точка, трябва да бъдеш много търпелив и внимателен с нея … тя бавно се събужда. Ако успееш да я изтръгнеш от собствения й свят, ще видиш нещо друго. Не мога да ти го опиша- аз все още се опитвам да се събудя за света. Поръчай дъжд за цветето, моля те!

Твоя Н.

* Из монопиеса на авторката. Джеймс Джойс е писал писма до съпругата си Нора, те са едни от най-скъпо продаваните на търг епистоларни шедьоври. Изследователите все още търсят обратната връзка, плод на множество мистификации е вероятността Нора да е отговаряла. Тази и друга пиеса, множество рецензии и критика са публикувани в книгата на Елица Матеева “Между театъра и киното” (разгледай галерията), издадена наскоро. Заглавието на настоящия откъс е на редакцията.