Румяна Бъчварова за националната сигурност, бюрокрацията, медиите…*

През лятото на 2011 г. се проведоха серия от протести срещу високите цени на горивата. Тези действия бяха ли счетени като заплаха за правителството?

Политическата спекулация представи действията им като заплаха. Защото е ясно, че са много факторите, които определят цената на горивото. Интересът на правителството е не да застане срещу обществото и тези групи, а да работи в синхрон с тях и всяко добро решение или идея да се прилага. Това е формулата на едно добро управление. В този смисъл интересът и на правителството беше да има занижена цена на петрола и петролните продукти, защото това понижава не само цените на горивата, но и на останалите продукти. Така че това беше все едно чукаш на отворена врата. Това е един типичен прийом на социалистите – използваш една група недоволни, заставаш зад нея, подкрепяш я…

Вие как разбирате, че зад една гражданска инициатива има друг политически субект?

Все пак стоим на командния пулт на държавата и няма начин да не е ясно. Хората могат да бъдат просто граждани или да са ангажирани в работата на държавата, каквато роля имам аз сега. Изведнъж влизам на място, където до преди е било от другата страна. И тук виждаш, че националната сигурност е нещо изключително важно. И фактът, че хората не го виждат и реално не го осъзнават, означава, че тази държава си върши добре работата. Националната сигурност е основата на всичко друго, което правим и трябва да се съобразяваме с него. Да знам какво се случва е общо задължение. 

Какви механизми могат да използват институциите и политиците, за да противодействат на прояви, които могат да застрашат националната сигурност?

Затова се казва система за национална сигурност от институции на различни нива – аналитични, консултативни, оперативни, има законодателство. И всичко това, ако действа в синхрон, и е добре ситуирано, само по себе си играе ролята на една среда, която снижава риска. Ако работи добре тази система, при всеки един сигнал, който съществува, се предприемат съответните действия. Другото усилие е да се следи как се развиват тенденциите в глобален план. Така например киберпрестъпленията са една обща заплаха.

Това означава ли, че институциите са по-предвидими от гражданските движения?

Определено, това е институция – едно устойчиво образувание. То формализирано и създадено по силата на някакъв нормативен акт. Има ясни правила, ясен кръг от възможности, в които може да действа. И задължения, естествено. Докато гражданското движение е спонтанно, недостатъчно организирано, не формализирано – т.е. не е ясно обикновено кой за какво отговаря. Но пък е другата част на процеса. Бюрократичната система пази от риск. Бюрокрацията пази от грешки и щети, които могат да се случат заради много интереси. Това е смисълът да съществува администрацията, за да пази да се случат определени интереси, които не са в полза на реда, законите, държавата.

Каква е ролята на медиите в тези отношения?

За мен това е най-интересното, което се случва. Защото медиите по същество са един посредник между обществото и институциите, между гражданите и държавата. Те, от една страна, са посредник, предавайки информация и от друга, анализатор и коментатор, т.е. те имат формираща функция с анализа си по отношение на властта. И с разчитането на това, което се случва, по отношение на гражданите. С отварянето на държавата и институциите, медиите губят този смисъл. От друга страна, гражданите стават все по-компетентни и нямат нужда от това някой да им обяснява, те имат собствено мнение. Затова например се увеличава делът на развлекателните жанрове в медиите – от социален фактор, променят съдържанието си и стават нещо, свързано с другата част от живота на хората, каквото е свободното време. Така медиите се трансформират. Ще стане същото като в политиката, когато се появиха популистките партии.
Отваряйки собствените си информационни канали, държавата сама за себе си става медия и няма нужда от посредничеството на другите медии. Ние не обезсмисляме ролята на медиите. Но когато всеки пък съобщаваш какво си правил и се разкриват стенограмите от заседанията, тогава за какво ще пишат утре медиите? Това е свързано с концепцията за корпоративната социална отговорност, при която работодателят няма нужда от синдикати и посредници в общуването си със служителите. По същия начин държавата също търси варианти да не влиза в челен сблъсък и да няма посредници. Тя сама се опитва да отговаря на очакванията и прави т.нар. активно предоставяне на информация. Колкото повече информация предоставяш, толкова повече гражданите ще са доволни и няма да имат нужда от гишетата, администрацията, посредника, който е срещу тях.

*Откъс от интервю, публикувано в книгата на Илия Вълков “Комуникация на граждански движения” –  http://www.fes.bg/?cid=13&NewsId=1194  Разговорът се води по време на първото правителство на ГЕРБ, когато Бъчварова оглавява кабинета на премиера Борисов.