Цигани, Йордан Радичков

“И какво от това, че е откраднал един кон?” – чуваше сержантът женски глас да пита под прозорците на общинския съвет. (…) “Че лошо ли му е на коня, като са го откраднали. Че и мене са ме краднали, когато бях като момиче и бях като самодива тогава и се утрепах от рев, кога ме откраднаха циганите!”
Иван Мравов чува други женски гласове как се надпреварват да викат: “А, мигар само тебе са те краднали и само ти си била самодива! И нас са ни крали, и ние сме били като самодиви и кога циганите са ни крали, сме ревали, щото сме били прости и сме мислели , че от това по-лошо не може да бъде!”
“И аз така съм мислила – говори високо жената на конекрадеца – и рева като заклана през цялото време и решавам да побегна един ден, и побегвам, ама мъжът ми е разбрал, изглежда, работата, че ще бягам, щото като пристигнах при нашите, ме чака там с още сто цигани, преварили ме с коне, донесли шиле на баща ми и гъска, челото на шилето боядисали със зелена боя, а на гъската челото не боядисали и казват на баща ми, че му носят шилето със зелената боя за откуп и са му боядисали челото да не би някой каракачанин да го открадне и да го омеша с неговата стока. Даже и да го открадне някой, щом сме го, вика мъжът ми, ние боядисали, веднага и от един път ще се познае, че е откраднато! (…) Мама ревна и тя с мене. Я, виж, вика, каква самодива ми е детето, как да го оставиш на циганите да го крадат, а баща ми рече тогава: Ти да мълчиш, щото и тебе така съм те крал, а после ми викаш: Жив да си, че ме открадна! Мама млъкна, баща ми попита: Наревахте ли се?, ни рекохме: Наревахме се!, и тогава той рече на мъжа ми: Хвани го сега това дивото, то се е вече наревало, вържи го и го води!… Как сме били крадени, това само ние си знаеме, никак не е то лесно!”.
“Човек се краде най-трудно!”  – съгласиха се другите циганки.
“Добре, ама после като заживяхме с мъжа ми Али, като му народих деца, па като тръгнахме по панаири и сборове, по манастири и ханове, па какво весело се живее, кога много народ и много катун се сбере на едно място, па и с всичкия тоя народ да тръгнеш по света, та ум да ти зайде. Ако ме не бяха откраднали, нищо нямаше да видя, а сега съм всичко видяла, обиколила съм цялата земя и съм видяла даже и две пристанища, и съм се и на параход качвала. Къде може тука ти да видиш две пристанища!”.
Другите циганки из един глас се обадиха и по най-категоричен начин възразиха, че и тука човек не може да види две пристанища.
“Къде всичко това ти ще го видиш, ако те не откраднат циганите!” – продължаваше да пита жената на конекрадеца под прозореца. (…) “Кой друг ще ти гледа тебе на ръка и ще ти види най-хубаво бъдещето, ако не сме ние! Ама ще кажат, че ние лъжеме като цигани! Добре де, даже и да лъжеме като цигани, кой друг ще те излъже с хубаво бъдеще, ако не сме ние. Мигар е малко това да излъжеш човека с хубаво бъдеще, с хубава невеста и с много пари! Кой ще те тебе излъже по тоя начин, ако не сме ние!”. 
(…)
“Че лошо ли щеше да му е на коня да го откраднат! Че тоя кон с нас свят щеше да види и да си поживее живота той с нас. Те вместо да кажат, че сме направили добро на коня, се нахвърлят право отгоре ти, убиват мъжа ти и му нанасят и телесна повреда! А това, че на нас ни изчезна мечката, ние на кого да нанесеме телесна повреда?”