Любов*

“Няма да те обвинявам — ти постъпи с мене така, както би постъпил с мене всеки друг мъж: ти ме обичаше като собственост, като източник на радости, тревоги и печали, които се сменят взаимно, без които животът е скучен и еднообразен. Аз разбрах това още отначало… Но ти беше нещастен и аз се пожертвувах, като се надявах, че кога да е, ще оцениш моята жертва, че кога да е, ще разбереш моята дълбока нежност, която не зависи от никакви условия. Много време мина оттогава, аз проникнах във всичките тайни на душата ти… и се убедих, че това е било празна надежда. Мъчно ми беше! Но моята любов се срасна с душата ми; тя потъмня, но не угасна.
Ние се разделяме завинаги; но можеш да бъдеш уверен, че никога няма да обичам друг: душата ми изчерпи за тебе всичките си съкровища, сълзи и надежди. Която те е обичала веднъж, не може да гледа без известно презрение останалите мъже не защото ти си бил по-добър от тях, о не, но в твоята природа има нещо особено, свойствено само на тебе, нещо гордо и тайнствено; в твоя глас, каквото и да говорим, има непобедима власт; никой не умее така да иска постоянно да бъде обичан; в никого злото не е тъй привлекателно; ничий поглед не обещава толкова блаженство; никой не умее по-добре да се ползува от своите предимства и никой не може да бъде така истински нещастен, както ти, защото никой не се мъчи толкова да се увери в противното. (…)
Нали не обичаш Мери? Няма да се ожениш за нея? Слушай, ти трябва да ми принесеш тази жертва: аз за тебе изгубих всичко на света…”

*Из “Герой на нашето време”