„Пилето“, Уилям Уортън

 

Не бива да слушаш.
За да чуеш нещо, не бива да слушаш.
За да видиш нещо, не бива да гледаш.
За да схванеш нещо, не бива да мислиш.
За да кажеш нещо, не бива да слушаш.

 

– 

 Земята се върти и ние сме впримчени. Тежестта приижда и ние се бъхтим в клетката от тонове, които ни притискат с различна сила.

 

– 
 

Никой не знае повече от това, което се допуска да знае. Всеки от нас е заграбен в гроба на земното притегляне.

 

– 
 

Искам да помисля за осъществяването на онова, което зная и не мога да задържа в себе си. Нещо ме притегля надолу. Земята в мен е силна. Носеният от вятъра прах е в костите ми.

 

– 
 

Всичко, което съдържа живот, расте нагоре, но не е свободно. Най-високите клони улавят въздуха и светлината, но само подхранват безкрайната тирания на земята. Растежът сам по себе си е безсмислен.

 

–  

 

Има птичи пътища,
а дири по небето няма;
нещо е живяло, отминало,
оставяйки ни нещо.

 

–  

 

Трудно ми е да върша това: трябва да убивам всяка птица, да я оскубвам, да я изкормям заради една само хапка. Трябва. Гладен съм, гладен съм за знание. Главата ми се върти. Човек е готов на всичко заради знанието.