Когато бедните се докопат до “баницата”… – сбогом солидарност*

Руската революция бе погубена от германофилството на нейните вождове. Особено на болшевиките. И това е удивително, защото нали и старият режим бе погубен от същото това германофилство. Дали от това не произтича последвалата духовна близост: смъртното наказание, тайната полиция, крепостничеството, ненавистта към селяните, господарското отношение към всичко, кастовото отчуждение от широките маси, лъжата, достигнала до херкулесовите стълбове, и кръвта, кръв, кръв и пак кръв, до без край. Николай Кървави е просто пале в сравнение с Владимир Кървави…  Само някой да понечи да гъкне, да каже нещо за потисничество, веднага е обявен за “бандит” и изправен до стената.
А все пак, по идея, делото на болшевиките е християнско дело. Но в живота го претворява самият Сатана. И точно това е ужасното, оказва се, че освен със сатанинска тактика, в живота не може да се претвори нищо, даже Божието дело. Веднага, сега, на мига, всичко трябва да стане моментално, защото иначе кой има търпение да чака векове? А впрочем, може би точно в това се състои хитростта и злата шега на Сатаната – в желанието всичко да стане веднага, сега. (…)
Тълпата е единодушна само в нещастието и нищетата. Но щом бедните успеят да се докопат до “обществената баница” – прощавай единение, сбогом на разговорите за солидарността на трудещите се, за комунизма и други подобни…! (…)
И кой е виновен за това? Кой е виновен за безкрайните страдания на човечеството? Свободата? Глупостта? Низостта? Несправедливостта? Най-много страдат именно угнетените, а не  свободните, умните, а не глупавите, възвишените, а не безчестните, правдивите, а не лъжливите…”

 

* Заглавието е на сайта. Авторът Пимен Иванович Карпов e руски поет, прозаик, драматург, роден през 1886 г. Едно от големите имена за времето си, спада към т.нар. новоселски поети, редом до Есенин, Кличков и др. През 1905 г. -1907 г. е част от руското революционно движение. През 1922 г. домът му е обискиран, заплашен е с арест, лишен е от възможност да публикува. Голяма част от творчеството му не е издадено. Откъсът е от текст на Карпов след Октомврийската революция, публикуван в биогрифична книга за Есенин на Станислав Куняев и Сергей Куняев.