Либерализмът е атакуван, защото обезценява утопията*

Нито капитализмът, нито либералната демокрация са претендирали някога, че са героично верую. Противниците на либералното общество дори смятат, че либерализмът е тържество на посредствеността. Според немския националист от периода преди Втората световна война Артур Мьолер ван ден Брик либералните общества предоставят “на всеки свободата да бъде посредствен”. В тях “се придава значение повече на всекидневния живот, отколкото на изключителния живот”. Това твърдение не е напълно погрешно. Токвил също отбелязва нещо подобно. Естествено, либералните общества също дават възможност на хората да живеят изключителен живот, белязан от изключителни постижения. Но това са индивидуални постижения. Отделният човек бива възнаграден за изключителните си способности с пари и слава. Либералният капитализъм е неегалитарен по дефиниция, защото хората не са еднакво надарени или с еднакъв шанс. Някои от тези способности успяват да изпъкнат на пазара и биват възнаградени, въпреки че може да са твърде евтини, докато други, по-дълбоко скрити дарби остават непризнати. По тази причина не бива да се гледа на пазарната икономика като на панацея. Така или иначе, на повечето хора е отредено да не живеят изключителен живот. Либералите, в съответствие с пуританската традиция, са се научили да приемат този факт. Нещо повече, както се вижда в холандската живопис от XVII век и в английския роман, те разбират, че неизключителният, всекидневен живот също притежава достойнство и трябва да бъде обект на грижи, а не на присмех.
Това обаче не задоволява онези, които биха искали да виждат героизма и славата като част от колективното и затова често приемано като извършвано в и от името на другите начинание. Фашизмът привлича тъкмо посредствените хора, тъй като хвърля върху тях отблясък от славата по асоциация, дава им усещането, че са част от свръхнация, а при нацизма и от свръхраса, предполагаемо надарена с върховни добродетели и духовни качества. Политизираните религиозни движения често привличат хора по същите причини. Саможертвата за висша кауза, за идеален свят, пречистен от човешката алчност и несправедливост, дава възможност на обикновения човек да се почувства герой. По-добре да загинеш славно за идеала, отколкото да живееш в Konformismus. Изборът да умреш от ужасна смърт се превръща в героичен акт на човешката воля. При тоталитарните системи това може да бъде единственият акт, който човек е свободен да избере.
Западът, такъв, какъвто го описват неговите противници, бива възприеман като заплаха не защото предлага алтернативна система от ценности или различен път към Утопия. Той е заплаха, защото неговите обещания за материален комфорт, индивидуална свобода и достойнство на неизключителния живот обезценяват всички утопични претенции. Антигероичната, антиутопична природа на западния либерализъм е най-големият враг на религиозните радикали, на жреците-крале и колективните търсачи на чистота и героично спасение.
Поради нейната буржоазна, често еснафска, негероична, антиутопична същност е трудно да бъде защитавана либералната цивилизация.

*Из “Оксидентализмът. Кратка история на антизападничеството”. Заглавието е на сайта.