Правият камен

“Каменят е от незапомнени времена. Щом го видеш мълчиш, докато свърши ритуала не приказваш. Изотдолу влизаш и почукваш… Требва да го събудиш. “Идеме да ни дадеш лек. Молиме да ни помогнеш”, казваш. Създаден е от Аллах за помощ на хората, и християни могат да отиват, всякакви… Той е един за всички – дали е Господ, Аллах, всякой го казва как е преведено”.
Думите реди баба Кадифе Петралик. Живее в село Долно Дряново, община Гърмен. “Каменят” са скални образувания със специфична форма. Местността е част от географската област Чеч, намира се близо до Сатовча. Това е югозападният хълбок на Родопите, природата е разточителна на гори и скали – най-гъстата планина, най-интересните откъм състав и форми каменни фигури.
“Минаваш отдолу, вземаш един вестник, запалваш го и го хвърляш напред да изгори пред теб. Тия сили не ядат, те не са материални – ни домати, ни леб…  Само ще им хвърлиш – за обичая,  да покажеш, че ги уважаваш – малко трици, брашно… И ще сложиш тук вОда (ударението е на “о”, бел. авт.) с шишето, от тая водичка ще се умиеш. И като застъпиш едно цървено конче от отдолу до отгоре, ако е на мъничко дете – отпускаш, защото то ще расте…. Ако е възрастен човек, точно си го мерваш или малко поотпускаш, за да има повече деня. Застипаш на ногата и го опъваш нагоре. Както ще изсъхне тази водичка, така всичко ще изсъхне – лошо, болести, напрежение… Само твоя конец като поседи, да видиш лек!”, казва баба Кадифе.
Легендата гласи, че камъкът лекува срещу “уроки, лоши Очи, уплах…” Също и за “който си няма деца”. “Когато е за деца, трябва да се гледа месечината да се пълни… За да може жената да наедрее, да забременее”, реди баба Кадифе. А човек се лекува, когато мине през процеп между скалите, наричан от местните “привирачка”. Процепът е в скална форма, намираща се до самия прав камък (Прав камен). Доста хора от околността ходя там.
А ето и как точно се прави ритуалът, преведено от диалекта на баба Кадифе: Пристъпваш отдолу, откъм пътя, който е в ниското. Мълчиш. Влизайки в процепа почукваш върху камъка и изричаш споменатата в началото молитва – “Идеме да ни дадеш лек. Молиме да ни помогнеш…”. Носиш със себе си вестник, палиш го, минаваш със запалената хартия и хвърляш след себе си трици, брашно… Запалената хартия я хвърляш пред теб като излезеш. Пак там, вече излязъл, наливаш вода в една нишичка, измиваш се с нея или вземаш събралата се дъждовна. След това застъпваш с крак червен конец и го опъваш вертикално – доста над човека, ако е дете, малко над ръста, ако е възрастен… После завързваш кончето някъде, окачваш и дрешка, която си носил. Тръгваш си от друг път, по околна пътека, от високото към ниското. Мълчиш през цялото време, за да може “каменят да те чуе за какво си дошъл”.
Баба Кадифе казва, че е научила всичко това от своята баба. Както и от дружа жена. Знае и да лее куршум. “Когато лееш куршум, той ти показва. Ако ти покаже привирачка, задължително трябва да дойдеш на каменя. Ако е равна дупчицата, минаваш през каменя. Ако е по-назъбена, трябва да се промушнеш и през шипка… Куршумът е от метал и отнема лошите неща”.
Целият район тук е богат на истории. Магическото се преплита с действителното. Съвсем наблизо е и митичният камък в Крибул. Малко по-надолу от Прав камен, на пет минути път пеша, се намира ландшафтно-исторически парк “Градище” – добре поддържано място с дървени пътеки, осветление, беседки, мостчета (напълно безплатно за достъп и неоправдано неизвестно за мнозинството туристи). Мястото е било тракийско светилище, а, както се досещате, пълно е и с причудливи форми. Една от тях е Главата – скално образувание досущ приличащо на човек.
“Гледай ме сега какво ти показвам. Срещу нас е Скрибина – местност, там има друг камен. Същия, прилича на тоя, само е малко по-друг, на високо…  Гледай как са един срещу друг, права линия…. Нашето село е синор с тоя, Крибул е на синор, Сатовча и Фъргово… А тоя е синор на Долен, Крушево, Дряново… На граница е”, продължава баба Кадифе за Прав камен. Иска да каже, че всички тези камъни са с интересна и неслучайна геометрия.
Прав камен е изключително лесно достъпен. Достатъчно е да се хване шосето от Гърмен за Сатовча и малко след Долно Дряново, точно от ландшафтно-историческия парк “Градище” се поема вляво… Това всъщност е старият път за село Долен. Точно след пет минути сте на Прав камен и привирачката. Има табели, няма вариант да се объркате. И чисто нов хотел има там даже, със светли стаи и вкусни гозби. А ако искате да обикаляте ден или два, районът е повече от подходящ –  на петнадесет минути с автомобил са Ковачевица, Лещен, Огняново, Долен, на половин час е Гърция… Отстреща е Пирин… Крепостта Никополис ад Нестум също е тук, напълно разработена и добре поддържана… Скалите са пресечени от реки, те пък от водопади, риба в изобилие се крие, водоемите са много… Бор, ели, дъб над поляни, звън от стада между тишината – прекрасно място за туризъм.
Учените отричат магията. “Гледай сега, учените ги отричат, оти тва им е работата. Не може да учи толкова години и да каже – ей там има една баба, тя казва това и това…”, реди Кадифе. И пита дали учените могат да направят точно такъв камък.
Както и да го мислим, отговорът е ясен – не могат.