Каньонът Матка в Македония

Ако някога сте виждали снимки от Матка, без да знаете къде се намира, може би ще сметнете, че някой е фотографирал Рая. И с право! Онези, които вече са чували за каньона Матка, най-вероятно ще решат да пропуснат по-рекламираните далечно-островни екзотични дестинации. За повечето хора обаче мястото е непознато. Със сигурност то заслужава повече популярност и все някога ще я получи. В крайна сметка е само на 15 километра от Скопие.
Да бъдеш в Матка си е преживяване. Каньонът е със статут на резерват сравнително отскоро – от 2008 г. Когато пристигнахме на паркинга в началото на нашия пешеходен тур из дебрите на Матка, бяхме едни от първите посетители за деня. Тишината се нарушаваше само от шума на водната стихия, а сутрешната мъгла бавно повдигаше булото от скалните зъбери – за да ни пощади, вероятно от моментално заслепение и удивление (Разгледай снимките в галерията – бел. ред.). После постепенно ни разкри цялата природна прелест – с всеки скрит горски обитател – като саламандъра и гигантската жаба-катерач, които май не се показват на всеки. За разлика от пъстроцветните патици, плуващи на собствен ход край лодките, без да се плашат от хората. Очевидно никой тук не демонстрира сила и мощ на другия, затова и съвместното съжителство е възможно в дивата природа на Матка. В бистрата вода вирее пъстърва, а непрекъснато движещите се лодки не нарушават живота в екосистемата, освен със шума си.

Диво и красиво! Питам се колко ли са останалите подобни места в света, където можеш да чувстваш природата така близко и веднага си отговорих, че едва ли са много. Бинго! Значи съм от щастливците!

Сгушена в гънките на планините Водно и Ясен, реката Треска извива снага между изсечените скали, а в небето спокойно кръжат най-свободните обитатели на резервата.
Тръгваме по екопътеката, обезопасена с парапет. Тя се вие в скалата над реката и ни показва безброй примамливи кътчета неподправена природа. Няколко бунгала на отсрещния бряг стъпват като наколни жилища направо във водата. По-късно се осведомихме, че някои се дават и под наем – за 10 евро на легло. Идилия! Сигурно лятото е най-подходящото време за посещение тук – не само заради пищната растителност, но и заради по-топлия и дълъг ден. Но пък всеки сезон си има своя чар и това го потвърждават самите туристи, които идват в Матка през цялата година. Катерачи или любители на пешеходния туризъм. Гребци и авантюристи. Парапланеристи или просто ценители на ненатрапчивата красота, подправена с огромна доза тишина. Точно тази комбинация е привлякла вероятно навремето монаси в района. В каньона Матка и днес величествено се издигат останките на добре запазените 8 манастира, които посетителите могат да видят. Техният разцвет е бил през 14-16 век, а повечето дори са действали до преди шест десетилетия. Днес само в единия монахиня припалва кандилото всеки ден. Екопътеки ще ви заведат до тях, може да изберете един или повече маршрути. Ние избрахме за около час да се отбием до Шишковски манастир „Свети Никола”. С помощта на лодките, ще стигнете до отсрещния бряг, където започват екопътеките към някои от манастирите. Докато изминавете стръмните друми, сигурно ще се питате откъде са черпели сили духовниците, макар отговорът да е ясен – вярата е могъща сила!
Разгледахме и уникалната църква „Свети Андрей”, която кореспондира по някакъв начин с Боянската църква у нас, заради приликите в добре запазените стенописи. Тя е най-лесно достъпната в резервата Матка, защото е в обособената централна туристическа част, така да се каже. Това е мястото, откъдето може да си вземете сувенир за спомен, различен от магнитите. Да пиете кафе с неповторима гледка или да похапнете вкусно. Плащането става в тяхната валута – динари, вземат и евро, но внимавайте какво и колко ви връщат.
Историята на Матка е следната: през 1938 г. построили първата ВЕЦ по реката на това място и така се е образувало езерото. По-късно направили още две водни централи. Пътеката в скалите е само от едната страна – в дясната част, а множеството пещерни образувания – на отсрещната. Преди три години обезопасили пешеходците с парапет по тяхното трасе – в първите 5 км на пътеката. Тя спира точно срещу входа на пещерата „Врело”, която може да видите, но не и да разгледате веднага, поради липсата на изграден мост. Това може да направите по-късно, когато се върнете в началото на маршрута и наемете лодка. Разходките с лодка се предлагат целогодишно, по 6.50 евро на човек и продължителност около час в едната посока – до пещерата или втората ВЕЦ в каньона. Атракцията си заслужава, защото показва друга гледна точка към Матка, докато се движите 4-5 км по вода, за да стигнете до пристана за пещерата с двете езера в нея – с дълбочина съответно 6 и 25 метра. В момента работят по изграждането на достъп и до друга пещера наблизо, казват, че е много различна от Врело, затова и ще бъде „бонус” към по-следващите посетители в Матка.
Иначе пътеката си продължава – необезопасена още три километра без парапет. Навремето пълната й дължина била 65 км, но заради изградена втора ВЕЦ, днес от нея са над вода едва 8 км. Някога хората стигали напряко от едното населено място до друго по изсечената пътека в скалата, дълга 65 км. Така избягвали обиколния път през Скопие – 120 км, докато стигнат до домовете си! Река Треска извира от най-високото място в региона: град Кичево, като по пътя си вече има три водни централи. Втората е на 8 км от първата, а третата – на 25.
Упоритата работа по разширяването на туристическите зони продължава и дава достатъчно пространство на всеки, въпреки потока от хора. А те които като че ли не секват – особено в почивните дни.
Интересен факт е, че днешната екопътека е изсечена в скалата още преди Втората световна война като най-пряк път до Кичево. Каньонът разцепва две планини: Водно и Ясен, така както само водата умее да го постигне.
Вариантите да стигнете до пещерата са само по реката, но не ви препоръчваме с плуване, защото на места дълбочината е 30 метра. Просто си наемете лодка или кану.
За любителите на скалното катерене ще споменем, че в каньона Матка има 12 маршрута. За смелчаците, дръзнали да покоряват планини и върхове, усещането е познато – респект към сътвореното от природата и радост от победените страхове и поетия премерен риск. В Каньона намират радост и спелеолози и гмуркачи, както и любители на поклонническия туризъм. Онези, за които кулинарният туризъм е приоритет, също няма да останат разочаровани. Защото ресторантът е с добра кухня, гарнирана с величествените гледки на каньона Матка. Капризите на времето правят преживяването различно, но релакса – сигурен.
Най-запалените по екстремните разходки ще зарадваме, че има вариант да стигнат до каньона Матка и пеша от Скопие, през местността „Милениум”. Преходът е дълъг 18 км, по билото на планината! Наградата за смелчаците са гледките, достъпни единствено за скалните орли.

Ако накрая на разходката ви из каньона Матка се чувствате изморени, но оцелели, значи сте изпълнили мисията на всяко едно пътуване – да проветрите мислите си от градския делник и да си припомните, че част от смисъла на живота е в малките откраднати мигове сред природата.