Книга за Лола

Богомил Господинов е роден в Добрич през 1994 г. Живял е в Балчик и Варна, завършва компютърни науки в Саутемптън, Великобритания. Живее в Лондон. Отличен е с наградата „Ирелевант“ (2013) за поемата „Каспаров“, печели първо място на международния конкурс „Изкуство против дрогата“ през същата година в Бургас. Селектиран е сред финалистите на конкурса на Гиртън Колидж към Университета в Кеймбридж (2014). Лауреат е на ХХХІІ Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – 2015 г. “Книга за Лола” е дебютната му стихосбирка. Публикуваме стихове от нея.

 

 

КАКВО ДА ПРОСИМ ОСВЕН ТОВА КОЕТО ВЕЧЕ ИМАМЕ

бежанец в града на светците,
поклонник.
искам да прегърна лола
пред някой скъп магазин
и да ни снимам,
за да ни откупя.
този град свършва с първия светофар
и започва с последния трамвай.
дано не забравя да изгася светлините
в града на светците,
дано не забравя
бащата след червения сигнал,
майката след жълтия,
и бирата след зеления,
както и всичко –
когато изпреваря знаците.

 

 

ДРУГО МОМИЧЕ ОТ УЕСТ ЕНД

репетираш как да се смееш на шегите на
всички които ще срещнеш оттук нататък,
а часовникът ти отмерва темпото на мелодията,
която си тананикаш.

днес е синият понеделник:
и ти си най-младата забележителност на западния край.
дори най-модерните телескопи, които обикновено се занимават
само със смъртта на звездите, сега са насочени към раждането на смеха ти.

днес е денят в който чистачите си представят,
че мият повърхността на луната ти,
а удавниците се възхищават от смъртоносната суета на небето ти.
днес е денят в който всички те срещаме едновременно,
в сляпото петно на художниците,
в преградените съгласни на поетите.

винаги знаеш всичко, което ще направим по всяко време на деня,
и затова дори не ни поглеждаш, докато не слушаш имената ни.
идваш и си отиваш от работа, когато пожелаеш,
да те видят са дошли и католиците и феминистите.
рисуваш лицата ни сякаш никога не си виждала лице,
сякаш са пейзаж от главата ти, гледка един вид,
рисуваш убити мухи като капки боя
и нас като капки боя.

цветовете са това, което ни кажеш докато сме заслепени,
слънце.