Какво да сторя, когато мама (и тати) ме хвърлят на грипа?

 

 

 

 

 

 

 

България е в грипна епидемия. В половината области затвориха училищата, на другата половина предстои. Отменят се операции, женски консултации и т.н. Здравните власти ни съветват да се крием от лютия грип. Някой обаче работи. А друг не може да се скрие. Кой?
Работят детските градини. С пълна пара – сутрин родителите оставят децата, вечер ги прибират. Групи от по 15, 20, 30 деца – както всеки път. Цяла България се крие от грип, най-малките и крехките – не.
Защо е така? Ами просто защото няма кой да гледа децата, докато родителите работят. Учениците са големи и се гледат сами – грипна ваканция. Най-малките няма кой да гледа – няма ваканции, айде на градина.
Всичко това показва не само как точно се борим срещу грипа, кой точно е изложен на риск. Показва някаква лудост и паралелна реалност на съвременното ежедневие – ние люто се борим срещу грипа и вземаме всякакви превенции; ама там, където не можем, не вземаме. Можем – правим, не може – не правим. Но нали малките дечица са най-уязвими – тъй, ама….
Което не пречи да живеем с убеждението, че нещо се прави, нещо се върши. Ама то нищо не се върши и няма значение, че не се върши.