Не четете “Фейсбук” – понижава политическата култура

На 19 януари се закле новият български президент Румен Радев. Ако някой е пропуснал забележителното събитие, медиите и активистите във “Фейсбук” ще го запознаят. При клетвата си един президент нищо не прави, освен да произнесе реч. Затова сипещият се патос не може да бъде върху друго, освен речта.
Около 1000 фейсбук активисти възвестиха, че Радев чел нескопосано дървена реч, сричал и се запъвал върху написани от други хора изречения. Други 1000 декларираха, че с малко думи казал най-важното. Първите 1000 заключиха, че е абсолютен профан. Другите 1000 – охулиха първите. В публичното пространство полетяха 2000 прогнози – колко лош президент ще е Радев, а и колко добър.
През цялото това време около 6 млн. други българи бяха в автобус, кола, влак, изпълняваха нарежданията на шефа, сами даваха задачи (ако са началници), бяха в болници, университети, кантори, учреждения… – вършеха си работата. Те не са зомбита, тролове, агитки, нито материално стимулирани “изразители на общественото мнение”. Не са и изкривени поради професията си журналисти. Затова у тях “речта на краля” ще предизвика мимолетни вълнения – между вечерята и десерта в 20 часа по новините – нито повече, нито по-малко.
6-те милиона не знаят, че 2000-те хиляди щяха да говорят същите неща, ако речта бе например на Плевнелиев. Само че първите 1000 щяха да твърдят това, което днес другите 1000. И обратно. Самата реч за тях няма никакво значение.
Няма значение и по принцип. “Дела трябват, не думи”, бе казал един голям човек, но и дори без него се знае – важното е не какво се говори, а какво се върши. Речта на един политик, дори и президент, е от изключително малко значение. Дали чете или наизустява, дървено ли говори или свободно, оплита ли му се езикът или танцува, няма никакава връзка с неговите действия. 2000-те хиляди обаче си мислят, че отиграват висока топка.

Съвет към 6-те милиона – живейте си живота и не се вълнувайте от тях.