Здравни осигуровки, заплати, носене на оръжие – затова протестираха американките

Маршът на жените от 21 януари бе безпрецедентна проява на опозиция на над три милиона американци срещу новото управление във Вашингтон. В събитието участваха не само жени, но и цели семейства. Те изпратиха силен и ясен сигнал към Доналд Тръмп в първия му ден в Белия дом, както и към републиканците, които контролират и двете камари в Конгреса. Проблемите, извели жените на протест, не са само женски, а на всеки човек, всяко семейство, които ще бъдат засегнати от заявените политики на новия президент и управляващата партия на републиканците в Конгреса. Свързани са със здравеопазването и репродуктивните права на жените, еднаквото заплащане на труда, прекратяване на сексуалното насилие и жертвите от огнестрелно оръжие, на полицейската бруталност, за защита на правото на гласуване, на правата на хората с увреждания и ЛГБТ-общността, на имигрантите, правото на чиста вода, въздух, земя.
Женското здраве и правото на жените да имат избор сами,

 

заедно със своето семейство и лекар да вземат решения,

 

касаещи собственото им тяло като правото на аборт, беше една от централните теми в предизборната кампания. Макар жените в цяла Америка да имат тази възможност по закон след емблематичното решение на Върховния съд по делото Roe v Wade от 1973 г.,  Тръмп и републиканците, които са pro-life (т.е. жената да няма избор за аборт), искат да я отнемат. Могат да го направят след като Тръмп номинира нов член на Върховния съд на мястото на починалия миналата година Антънин Скалия, крайно десен консерватор. По конституция Върховният съд трябва да има девет членове, за да функционира нормално. Преди смъртта на Скалия съотношението беше петима консерватори на четирима демократи. В момента са 4 на 4, което прави невъзможно вземането на решение по особено критични и чувствителни дела, като това за абортите, например. Лидерът на републиканците в Сената Мич Макконъл в продължение на 245 дни отказваше да допусне дори само до изслушване номинирания от Обама за съдия Мерик Гарланд, който имаше впечатляващо резюме, изключителна репутация, а и се ползваше с категоричното одобрение на двете страни от политическия спектър. С решението си Макконъл на практика лиши президента Обама от конституционното му право да номинира членове на Върховния съд. Като че ли това право се полага само на републикански президенти…
По време на кампанията Доналд Тръмп беше показал списък от двадесетина съдии като потенциални номинации за Върховния съд, някои от които крайно консервативни, и всичките pro-life (против абортите). Освен това поне още трима от настоящите върховни съдии са около 80-годишни, което означава, че ако някой от тях внезапно почине или се оттегли по свое желание през следващите четири години, Тръмп ще може да номинира нови членове на тяхно място от списъка с потенциалните кандидати. Ясно е как ще се измени съотношението на членовете на Върховния съд, което ще се запази вероятно поне в следващите 30 години, а оттам и решенията им, които засягат всички граждани. В тази връзка е и потенциалната опасност от отмяна на закона за абортите, което ще ги направи нелегални, с

 

произтичащата опасност за здравето на жените,

 

които ги предприемат. В интервю за MSNBC по време на кампанията Тръмп заяви, че трябва да има наказание, дори затвор, за жените, правещи или правили аборт, включително и за лекарите, които ги извършват. И сега в някои републикански щати има доктори, които по религиозни съображения могат да откажат лечение на жена, която е извършвала аборт.
Освен това републиканците в Конгреса непрекъснато се борят за спиране на финансирането на Planned Parenthood, неправителствена организация, която от 1970 г. предоставя здравни грижи на жени в силно затруднено материално положение и в райони, където няма здравни центрове за целта. Финансирането, което организацията получава от държавата, е точно за тези здравни услуги. Planned Parenthood обаче извършва и аборти в някои центрове, за което не получава средства от държавата, а от фондации, като тези на Бил и Мелинда Гейтс, Уорън Бъфет и други дарители. Републиканците не одобряват всичко това и искат да спрат категорично финансирането на Planned Parenthood, което пък ще остави без здравни грижи и въобще без достъп до здравеопазване жените от бедни семейства. В някои републикански щати, в районите, където тези клиники са закрити, смъртността сред жените се е увеличила двойно.
Най-голяма в момента е съпротивата на хората срещу намерението на републиканците да отменят въведения от Обама закон за здравеопазване, известен като „Обамакеър“. В досегашния Конгрес републиканците се опитваха над 60 пъти да го отменят, безуспешно, защото нямаха достатъчно гласове, а и президентът щеше да наложи вето. Сега обаче с мнозинството си в двете камари могат да го направят. Силният обществен натиск ги присети, че трябва с нещо да го заменят, за да не изгубят гласоподаватели. Но за седем години от влизането на закона в сила така и не успяха да създадат алтернатива освен обща концепция от няколко точки. „Обамакеър“ в момента се ползва с най-високото обществено одобрение от създаването си насам. Той е изключително комплексен документ от 2700 страници, а здравен закон не се създава за една нощ.
Един от първите укази на Тръмп само час след встъпването му в длъжност бе да отмени мандата за задължителност за осигуряване. Това решение само по себе си предполага разпад на системата на здравеопазване по „Обамакеър“, което ще остави около 30 милиона американци без здравни застраховки, достъпност до здравни грижи, и

 

обрича на смърт много от тях (около 43 хиляди души годишно).

 

Най-застрашени са хората с т.нар. pre-existing conditions – съществуващи заболявания като рак, диабет, астма, артрити, високо кръвно налягане, сърдечни и много други хронични заболявания, както и предишни физически травми. Например, ако детето в семейството ви се е родило със сърдечен порок, или пък на 6-годишна възраст е развило диабет, или пък родителят ви е получил инсулт, инфаркт, или друго заболяване, застрахователните компании отказват да осигуряват тези хора, защото имат pre-existing conditions и по подразбиране ще им струват доста пари (бременността също се счита за pre-existing condition). Това означава, че без здравна застраховка човек трудно или въобще не може да си позволи преглед при лекар, нито дори профилактичен преглед („Обамакеър“ покрива 100% от всички профилактични прегледи).
Здравеопазването в САЩ, както е известно, е абсурдно скъпо. Едно обикновено изследване на кръв струва между 150 и 200 долара, на ядрено-магнитен резонанс около 2000 долара, операция за смяна на колянна става може да е от 50 до 120 хиляди долара, престой в болница – над 4000 долара на ден, като цените варират в отделните райони и щати. Преди 3-4 години имаше телевизионен репортаж за един 60-годишен мъж, който прекарал няколко дни в интензивно отделение със затруднено дишане, а семейството му получило сметка от близо половин милион долара. Така,

 

ако няма застраховка, някой ден човек може да научи,

че има рак или друго сериозно заболяване в напреднал стадий. Ако получиш инфаркт и се наложи спешна операция, трябва да си готов да платиш пълната цена, която може да е стотици хиляди долари, и семейството ти да банкрутира, или да те остави да умреш без операция, която не може да си позволи.
Когато големият син на вицепрезидента Джо Байдън получи рак на мозъка през 2015 г., а семейството му с всичките им възможности и здравни застраховки не успяваше да плати разходите по химиотерапията и другото лечение, Джо Байдън бе взел решение да продаде къщата си в Делауеър, за да се справят някак с медицинските разходи. Тогава Обама му помогна със средства да не продава къщата, в която е отгледал децата си. Щом вицепрезидентът и синът му, който също не е средна класа човек, а бе главен прокурор на Делауеър, ветеран от Ирак, трудно може да покрие разходите за такова лечение,

 

какво остава за средния човек,

 

да не говорим за хората с много ниски възможности. Ако детето на една майка е в подобно положение, проблемът не е само женски, а на цялото семейство.
Друг проблем, който изведе жените на улиците, е нееднаквото заплащане за еднакъв труд. В момента жените в Америка на много места получават около 70-75% от това, което получават мъжете за същия труд, въпреки че има закон (The Lilly Ledbetter Fair Act), който Обама подписа през 2009 г. Републиканците се борят и срещу него, както и срещу искането за по-висока минимална заплата, и въобще срещу съществуването на минимална заплата. По време на кампанията си Доналд Тръмп бе заявил, че минималните заплати в Америка (в много щати около 7.25-8 долара на час) са достатъчно високи и няма нужда да се променят. Ами ако жената отглежда сама децата си само с минимална заплата, или, не дай, боже, детето й е с някакви увреждания? Това не е проблем само на жените, а на цялото семейство, на всички.
Много от прогреса, който бе постигнат през последните години в социалната и икономическата сфера, има опасност да бъде заличен за поне едно-две поколения напред с номинациите на крайнодесни консервативни членове на Върховния съд, а също и с предложението на Джеф Сешънс за министър на правосъдието, който има дълга история на расизъм и анти-ЛГБТ във визитката си. Преди 30 години точно републикански Конгрес му отказва място като федерален съдия по споменатите причини. Същият Сешънс, както и останалите републиканци в Конгреса, се борят много активно за ограничаването на правото на хората да гласуват, особено в районите със смесено население и цветнокожи.
Нека не пропускаме и проблема с притежаването и носенето на оръжие, съгласно Втората поправка на Конституцията, за което право републиканците и Тръмп се борят със зъби и нокти. Не случайно Националната оръжейна асоциация (NRA, National Rifle Association), може би най-мощната във финансово отношение и с политическо влияние организация в страната, финансира с огромни суми кампаниите на всички републиканци в Конгреса и харчи стотици милиони долари за спиране на всякакви мерки и закони за контрол на оръжията. Настояването на демократите да се гласува закон за недопускане попадането на огнестрелни оръжия от военен тип в опасни ръце се посреща на нож от републиканците. Дори и

 

убийството на 20 дечица на 5-6-годишна възраст от Нютаун през 2012 г. не успя да ги накара да гласуват

 

за задължителна проверка на криминалното минало на човек, който купува оръжие от нелицензирани продавачи, въпреки, че 90% от населението одобрява подобна мярка, и въпреки, че има закон от 1994 г. (Brady Handgun Violence Prevention Act). На практика човек може да е в списъка на ФБР за хора, потенциални терористи, които нямат право да се качват на самолет, но същите тези хора могат съвсем законно да си купят оръжие без проблем и без задължителна проверка на криминалното минало. Повечето от сделките за продажба на оръжие се извършват на т.нар. gun shows (оръжейни изложения), налични в повечето щати. Неотдавна една телевизия показа със скрита камера как 13-годишно момче успя за пет минути да си купи пистолет на едно такова изложение. Продавачът го пита на колко години е, момчето му отговоря, но той не реагира и казва окей. Според статистиката,

 

над 90 души в страната загиват всеки ден от огнестрелно оръжие,

 

от тях 5 жени и 7 деца. Това не е само проблем на жените-майки, а на цялото семейство, на всички общности, на цялото общество. Затова и протестът на жените на 21 януари беше не само срещу новоизбрания президент Тръмп, силен застъпник на Националната оръжейна асоциация, но и срещу политиките на републиканците в Конгреса и цялата задаваща се олигархична структура.
Като се добавят и сериозните притеснения около останалите номинирани кандидати за министри в кабинета на Тръмп и за съветници, сред които националисти и откровени нацисти, плюс проблемите около имиграционната реформа, образованието, неприемането на научните факти за промените в климата, езика на омразата, начина, по който Тръмп говори за жените и ги унижава през целия си живот, отношението му към хората с увреждания, мюсюлманите, медиите и т.н., става ясно какво изведе хората на улиците.
Нарекоха го Марш на жените, защото началото на организацията му се постави от жена от Хаваите, която шокирана и разочарована вечерта след изборите на 8 ноември, написала пост във “Фейсбук”, че само с приказки за безнадеждност и вайкане няма да се постигне нищо, ами трябва да се организира протест във Вашингтон. Няколко часа по-късно тя забелязала, че постът й е споделен от 40-50 жени, а сутринта като се събудила разбрала, че вече има над 10 хиляди последователи и споделяния. Така постепенно хората започнали да се организират на местно, районно и национално ниво чрез “Фейсбук” и други социални медии, споделяли полезна логистична информация. Резултатът се видя на 21 януари.
Вече е известно, че на 15 април, когато е последния ден за подаване на данъчните декларации в Америка, се готви нов протест срещу отказа на президента Тръмп да си покаже данъчната декларация, въпреки че по време на предизборната кампания многократно обещаваше да го направи. Многобройните му конфликти на интереси са изключително смущаващи и близо 80% от гражданите настояват за прозрачност. 
Вълната от недоволство нараства в критични размери и

 

Маршът на жените от миналия уикенд е само първата стъпка.

 

Вече се работи за граждански натиск – не само от жени – върху сенатори и за активност на предстоящите избори през 2018 г. за Конгрес и местни власти. Няма друг демократичен начин за предизвикване на промяна. Както се вижда, изборите имат последствия…

*Авторът е бивш дългогодишен журналист на БНР, понастоящем е в САЩ и работи в сферата на образованието.