Другарският съд е основно оръжие на посредствените

Като всеобщ и пълзящ феномен посредствеността има универсални и непредсказуеми форми. Самокритиката и авторефлексията нямат място тук. Посредствеността е силен сплотяващ фактор и затова се обединява в групи.
„Посредствеността поради особените стопански условия, в които живеем, е принудена да прави кариера на всяка цена, с всички средства, при което бездарността и хищничеството, тъпотата и нахалството, подлостта и низостта преливат в една хармония на истинско безсрамие.“, пише Иван Хаджийски.
Групите имат защитен рефлекс и се превръщат в морализаторски глутници – те говорят за „качество“, за морал, за етика, за принципи. Самите те обаче неистово ги отричат. Лицемерничат с красиви и умни думи.
„Другарският съд“ е основен инструмент за унищожаване на различността. Стигматизирането – новата „алена буква“ да те облекат в политическо клише: „ляв“, „десничар“, „русофил“ или „русофоб“, „тръмпист“, „удобен“. В какъв свят живеем, след като и днес се водят негласни списъци за правилни и неправилни хора? И то ги списват именно глашатаи на днешния морал, често видайки себе си като единствено прави. „Колебание“ е чужда дума.
Хаджийски описва поведението на „единните фронтове на посредствеността“ с припомнянето, че „са убивали с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб“
Конформното поведение на посредствеността създава страхове да обявиш свое, различно мнение. Шептене „по коридорите“ или в „тайни групи“ в социалните мрежи – това са форми на самозащита.
Посредствеността обича подражателството и неговото тиражиране, разпространение и огласяване. Тя се храни от това да бъдеш харесан в групата. Самата достига до състояние на тотално отричане – дори, ако не хареса едно мнение, то натискът на посредствеността го обявява за неистинно („фейк“).
Да, посредствеността обединява и сплотява, но и нейните „дрожди“ са храна за самомнителност, ожесточена вътрешна, лицемерна нетърпимост. Затова, колкото малка и сплотена да изглежда една група от посредственици, тя ще създаде поредица от лобита, които ще водят борби за надмощие в сенчести ъгли и кьошета. Те ще се крият един от друг, ще ехидничат по между си. Никой няма да бъде пожален.
Тези лобита могат да доведат до самоизяждане и разпад. Но посредствеността винаги може да събере едни разделени с други и така да формират новите „единни фронтове“.
Звучи парадоксално, но като всеобщ и пълзящ феномен, посредствеността има универсални и непредсказуеми форми.