Ти, бай Макроне, нали беше либерал?

На 24 и 25 август френският президент Еманюел Макрон бе в България, визитата му бе част от източноевропейска обиколка. За три дни той посети още Румъния и Австрия, като във Виена се срещна с премиерите на Чехия и Словакия. Официалният лозунг на турнето бе “Да спрем социалния дъмпинг!” – трудова реформа в ЕС, за която Макрон търси подкрепа.
Т.нар. социален дъмпинг е твърде интересна тема. Накратко представлява следното: в момента фирми от една държава на ЕС могат да командироват служители в друга, внасяйки осигуровки в изпращащата страна, съответно плащайки заплати, относими към стандартите в същата изпращаща страна; по този начин в Западна Европа работят хиляди жители на Източна, “подбивайки” цената на труда; Макрон иска да спре този процес за Франция, където синдикати и местни работници се губеща страна в конкурентния трудов пазар.
В цялата сага има куп (не)значителни подробности. Като например, че спрямо източните работници и сега има ограничения (срок на пребиваване, възнаграждение, което не може да е по-ниско от минималната заплата в приемащата страна и т.н.), както и че делът на този тип работници е малък. Драмата като цяло е стара. По-интересното е друго.  Еманюел Макрон, този символ на триумфиращия либерализъм, който написа в книга – “Европа на свободата и на първо място на свободата на придвижване както на хора, така и на блага… Това не бива да се поставя под съмнение” – иска за Франция протекционизъм, напълно противоположен на либерализма, свободата, придвижването на хора и блага. Не желае някакви чужди работници да се пречкат на местните. Да ви прилича на Волен Сидеров?
Всичко това не е изненадващо за мислещите хора. Само наивници могат да се въобразят, че който и да е умен либерален управник ще развява знамето на либерализма, свободата, глобализма, когато те са неизгодни за сънародниците му. Точно обратното. По въпроси, за които те са застрашени, той ще иска силен протекционизъм, граници и бариери, а ще прокламира горните абракадабри, само ако те носят собствено ползи. Български тираджии ще подбиват цените във Франция? Не, следва да бъдат спрени! “Карфур” ще подбива цената на българските хранителни стоки? О, мон шери, това е свободен пазар, конкуренция, прекрасно е!
Абсолютно вярно е, че френските работници имат повод да се чувстват ощетени от източните. Но е вярно също, че французи работят в скъпата Швейцария (например), а харчат в по-евтината Франция. Вярно е и, че французи или френски фирми, въобще от развити държави, ползват конкурентните си предимства и изпреварват българи, румънци, поляци… –  в редица начинания на тяхна територия, като създават в потърпевшите същото чувство на несправедливост. Но всичко това наистина е свободен пазар, глобализация. Те си имат и плюсове, и минуси. Не може когато конкуренцията ти носи мед, да твориш оди от радост, да рушкаш с нея напред, да събаряш вековни стени, с риск да затрупат някого, пък опари ли те жилото й, да търчиш да ги вдигаш. Може, разбира се, но това е двоен стандарт. Французин идва в България и на цената на една заплата купува селска къща, равностойна на един български живот. Справедливо ли е? Да, по логиката на свободния пазар. Българин отива във Франция и предлага евтиния си труд. Не, не бива, това не е свободен пазар, а робство, казва оня франзузин с къщата.

Милиони хора на планетата разбират това лицемерие. Но политици от силни държави го играят, а политици от слаби държави чинно ги слушат – в ролята на марионетки или аборигени. Така е било и ще бъде. Не се ли ползват либерализмът, глобализацията, свободата, конкуренцията – тези несъмнено прекрасни идеали – тъй, както в стари времена лъка, копието, танка? Не са ли картечница, чрез която народи и държави овладяват блага? Появи ли се друга по-съвършена картечница срещу тях, на мига стрелците стават жертва и враг на оръжията. Днес либералът Макрон иска ограничения срещу “социалния дъмпинг” не по либерални критерии (в защита на малцинство, на иззети права), а върху реперите на уж демодираните консерватизъм и национализъм – “Във Франция ще се работи по френски правила!”, казва той. Не са ли либерализмът, консерватизмът, както и другите “изми”, маски, които се сменят конюнктурно, за да прикрият бясно човешко съперничество от най-стари времена?

Всъщност интересно е, че за кратко време, има-няма двадесетина години, български фирми догониха западните в редица браншове, конкурират ги успешно на техен терен, поради което потърпевшите търсят начини да ги спрат. Но най-най-най-интересното е, че има един български писател, чиято творческа ценност надхвърля националните граници. Трябва да го преосмислим. Ти, бай Макроне, нали беше либерал?