За парите, куфарите, Андрей Луканов и Огнян Дойнов

Бел. ред.: Настоящите откъси са от книгата „Власт, облечена в корупция“ на Георги Тамбуев. Авторът (1933 – 2003 г.) е разследващ журналист още от годините на социализма. Първият му мащабен труд за сенчестата икономика излиза през 1987 г. чрез сходно наименование – „Корупция, облечена във власт“. Разкрил афери в социалистическата икономика и предизвикал огромни скандали, Тамбуев е изключен от БКП. След 10 ноември е реабилитиран, а вниманието му се насочва върху грабителството през демократичния период. Депутат е от БСП в първите мандати на парламента след старта на промените. В Народното събрание разследва първоначалното натрупване на капитала, мафиотските мрежи на новобогаташите и връзките им с политиците. „Власт, облечена в корупция“ се появява през 2001 г. (ИК „Труд“). Книгата е може би най-пълната и точна дисекция на грабителството, което се състоя в първите години на българския преход.

„Може би първо Велислава Дърева още в зората на „демокрацията“ пише за т.нар. второмрежов капитал. Това са милиардите долари, изнесени в чужбина или раздадени у нас на верни хора на властта.
Сетне Радко Трифонов помества разказа на бивш кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП:
„Много преди Десети ноември във високите орбити на властта назря едно странно решение. То стана възможно, тъй като перестройката, която започва Горбачов, изискваше и у нас да се вземат някои мерки. Разбра се, че властта на партийната номенклатура не бе гарантирана и трябваше да се мисли по кой път да се опазят завоюваните политически и икономически територии. Тогава бе изработен и СПИСЪКЪТ НА ВТОРАТА МРЕЖА. Замисълът бе интересен – да се създадат групи, които да осъществят власт във властта – политическа и икономическа. Групите трябваше да запазят статуквото при предстоящите бури, които приближаваха в нашия политически живот. В списъка влязоха хора от органите на МВР, външното разузнаване, служители в чужбина. По скромни пресмятания на тези хора бяха разпределени няколко милиарда долара.““

Малко по-късно в книгата Тамбуев преразказва срещи с пенсионирани висши офицери от ДС. Цитира човек с инициали Б.О. Говорят си за примери за корупция преди промените:

„- Това е нищо – отсъжда авторитетно о.з. полковникът от ДС Б.О. – Голямото грабителство стана непосредствено след Десети. Тогава започнаха да изтичат пари от два улея. Единият – за вътрешността, другият – за чужбина. За вътрешността отговаряше Андрей Луканов, а за чужбина Огнян Дойнов. Парите идваха по линия на резерва, на банките и СИВ.
Б.О. назовава имена на хора, участвали в това съзаклятие. (Казва, че с повечето от тях се познава лично.) Касиерка, която по цял ден е брояла пари и ги е подреждала в пакети. (Сега работела в някаква банка.) Куриери, които нощно време посещавали бъдещите капиталисти по домовете и им връчвали колетите (разбирай парите). Чиновници и ръководители на специалните отдели на ЦК, партийни величия, агенти на Държавна сигурност. Споменава и имена на чужденци (Роберт Максуел и Марк Рич), както и на хора от Малта.“

Към края на разговора Тамбуев пише това:

„Ние сме на опашката на крушата – казва Б.К., о.з. полковник от РУМНО. – А крушата е КГБ и КПСС. Там най-напред се изплашиха да не бъде национализирано имуществото на партията“