Мотото на социалните мрежи – „Да не ти пука дали си умен“*

Безплатната и свободна енциклопедия „Уикипедия“, един от последните стълбове на отворения и децентрализиран интернет, се намира в екзистенциална криза.
Идеята на „Уикипедия“, както и на всички енциклопедии преди нея, е да събере цялото човешко знание. Това е цел, която се простира назад до ислямския Златен век. През него многобройни учени, следвайки известна повеля на пророка Мохамед да се търси знанието, се стремели да събират и документират цялата съществуваща информация по широк кръг теми, включително чрез преводи на арабски от гръцки, персийски, сирийски, индийски език. През IХ век персийски учен на име Ibn Qutaybah събрал първата истинска енциклопедия – 10 книги за властта, войната, благородство, характер, учене и красноречие, аскетизъм, приятелство, молитви, храна и жени. Век по-късно го последвал друг персиец – Мохамед Ал Хорезми. Освен че изобретил алгебрата, той създал и голяма енциклопедия.
Китайците имали собствена енциклопедия още от VII век, а в Европа опитите за създаване на съвременна енциклопедична наука започват в епохата на Просвещението през XVIII век. Имануел Кант създава подходящ латински девиз на този стремеж: „Sapere aude“ (Осмели се да бъдеш умен). Френски мислители като Дени Дидро започнали да компилират амбициозни енциклопедии, с което вдъхновяват други хора във Франция, Германия, Англия, Холандия и Швейцария. Дискомфортът от тези опити на религиозната управляваща класа само подпомагал тяхното финансово осъществяване; сред разрастващата и по-секуларно настроена средна класа съществувал очевиден пазар за тези огромни колекции, често публикувани в много томове.
Първият том на Encycopedie през 1751 г. е продаден на 2000 абонати, които след това изкупили и останалите 28 тома. Значими революционни мислители като Волтер, Русо и Монтескьо участвали в редактирането на произведението, като някои от тях дори приключили в затвора. Само 17 години след издаването на последния том през 1772 г. избухнала Великата фреска революция, довела до може би една от най-светските държави в човешката история.
Този стремеж към просвещение и рационалност бе застрашен много преди появата на интернет. Както отбелязва Нийл Постман през 1985 г. в книгата си „Да се забавляваме до смърт“, възходът на телевизията предложи не само нова комуникационна среда, но и нова гледна точка: постепенното преминаване от печатна към фотографска култура. Което означава на свой ред преход от рационалност към емоции, от изложение към развлечение. В свят, ориентиран към образите и воден от емоциите, отбелязва Постман, място за рационално мислене няма. Доминацията на телевизията не остана само в дневната на зрителите. Тя преобърна техните умствени нагласи, променяйки основно човешките възприятия за света и засягайки поведението в областите на политиката, религията, бизнеса и културата. Тя редуцира много аспекти на съвременния живот до развлечения, сензации и търговия. „Американците не говорят помежду си, те взаимно се забавляват. Те не обменят идеи, а обменят образи. Те не спорят с тези, а с добър външен вид, знаменитости и реклами“, пише Постман.
Първоначално изглеждаше, че интернет се противопоставя на тази тенденция. Когато в края на 80-те години той се появи като чисто текстова среда, това бе видяно като средство за преследване на знания, не на удоволствие. В тази градина причинно-следственото мислене беше най-ценното и всичко бе резултат от стремежа към Просвещение. Университетите по света бяха сред първите, които се свързаха с новата среда. Организираха дискусионни групи, индивидуални или групови информационни блогове, електронни списания, форуми и т.н. Това беше интелектуален проект, а не за търговия или контрол, създаден в научно-изследователски център в Швейцария.
„Уикипедия“ бе плод в същата градина. Както и търсенето в Google, и рекламният модел, базиран върху текста. А също и блоговете, които ценяха написаното, знанията и литературата. Всички те ефективно демократизираха способността да се допринася за глобалния корпус на знанието. За повече от десетилетие глобалната мрежа създаде алтернативно пространство, което застраши влиянието на телевизията върху обществото.
После се случи обратното – появилите се социални медии започнаха да колонизират мрежата в ценностите на телевизията. От „Фейсбук“ до „Инстаграм“ средата пренасочва фокуса върху образи и видео, като толерира емоционалността – например с бутона Like, вместо рационалността. Вместо в търсенето на знания средата ни ангажира към безкраен копнеж да получим незабавно одобрение от публиката, на която непрекъснато представяме своите презентации. Докато Google започна живота си като докторска дисертация, „Фейсбук“ стартира като инструмент за оценка от съучениците. Социалните мрежи намаляват нашето любопитство, като ни показват точно това, което ние вече мислим или искаме. Мотото на Просвещението „Осмели се да бъдеш умен“ се промени в „Осмели се да не ти пука дали си умен“.
Това е продължение, което допълнително доказва думите на френския философ Ги Дебор, който написа, че ако смисълът на ранния капитализъм бе „да бъдеш“, а на капитализма – „да имаш“, то смисълът на късния капитализъм е „да изглеждаш“: богат, щастлив, грижовен, умен или космополитен. Трудно е човек да отвори „Инстаграм“, без да усети точността на неговата диагноза.
Сега предизвикателството е да се спаси „Уикипедия“ и нейното обещание за открита и свободна колекция на цялото човешко знание, като се има предвид завоюваното от старата и новата телевизия – как да се събира и представя знанието, след като на никой не му пука дали знае. Телевизията дори е заразила самата „Уикипедия“ – днес много от най-популярните материали се показват като телевизионни серии или като тяхното излъчване. Това обаче не значи, че е време да се предадем. Но трябва да разберем, че упадъкът на мрежата и по този начин на „Уикипедия“ е част от много по-голяма цивилизационна промяна, която се случва пред очите ни.

*Текстът на wired.com е препечатан от вестник “Сега”. Със съкращения, заглавието е на „Важен разговор“.