Българинът – опитна мишка на едни и същи „експерти по хранене”

На 31-и октомври Министерството на здравеопазването (МЗ) участва активно в отбелязването на Хелуин като оповести идеята си за сътворяване на нов научен Франкенщайн. Той се казва: „Проект на Наредба за физиологичните норми за хранене на населението“. В мотивите четем: „Целта на проекта на наредба е да регламентира на национално ниво най-новите научно обосновани стойности за прием на хранителни вещества и енергия, с оглед гарантиране на здравословно хранене на населението в Република България.“. Както и: „Причините, които налагат приемането на нов нормативен акт са свързани с новите проучвания за потребностите на организма от основни хранителни вещества, биологично активни вещества и енергия.“

Веднага възниква въпросът за стойностите упоменати в предишната наредба от 2005 г., отново „научно обосновани“. Дори не си струва да проверяваме кои са авторите на предишната наредба и доколко е вероятно да видим същите имена под новата. Ще има ли поне един от всички специалисти доблестта да поднесе извинение на гражданите на България за това, че са били превърнати в опитни мишки? Ще си позволи ли поне един от тях да постави под съмнение новата „поредица от научни становища относно средно дневните енергийни потребности, препоръчителния или адекватен прием на белтък, мазнини, въглехидрати, почти всички витамини и минерали, които се отнасят за страните в ЕС“? Вероятният отговор е „не“. Кариерното развитие изисква строго подчинение на нормите, задавани от ръководителя, а когато се стигне до върха, след години на компромиси, вече е много трудно да се работи по съвест. Взетите под внимание „научни постановки“ често са резултат от вещо изпълнени от чуждестранни екипи поръчки. За никого не е тайна, че поръчителите, финансиращи тези изследвания, са големи корпорации, занимаващи се с производство на храни, добавки и лекарства. Очакваните продажби, стоящи зад „новите научни постановки“, поставят под сериозно съмнение изводите им. Въпреки това съответните специалисти у нас градят новите разбирания за здравето на нацията въз основа на тези изследвания. МЗ, естествено, ще възприеме новите норми. Ще го направи въпреки горчивия факт, че българите вече са на първите места в статистиките на най-разпространените заболявания – постижение достигнато, докато са следвали съветите на все същите специалисти…

Ако се обърнем към историята на науката за храненето можем да открием интересен факт. Вече повече от 170 години, някой учен изследва и изнамира „решение“, което се продава. Обикновено това „решение“ води до здравословни проблеми, но вместо да се извини и да признае, че за традицията на хранене не е нужна специална „наука за храненето“, подпомагаща единствено продажбите, ученият се задълбочава в изнамирането на нови вещества, годни да бъдат продавани. Съвременният маркетинг е довел до изкуство създаването на вредни хранителни стереотипи.

Колкото до възможностите на собствените ни български специалисти, посветили се на нашето здраве, можем да изразим съмнение в способностите им за логичен анализ – достатъчно е да видим написаното в  безбройните наредби и препоръки за здравословно хранене. Простият извод за начина им на работа показва чисто компилиране на извадки от различни източници и като резултат на всичко това – споменатия вече Франкенщайн. Най-тъжното е, че повечето професори – специалисти в тази област, са на възраст, даваща възможност да помнят добре статистиките по заболявания от преди 40 и повече години. Срещали са почти изчезналите вече столетници във всяко българско село. Виждали са тичащите слаби деца, днес също доста рядка гледка… Би трябвало добре да си дават сметка за факта, че съвременните резултати са постигнати най-вече въз основа на наредбите, върху които самите те са работили.

„Учените развенчават и мита за количеството течности, което трябва да приемаме“, четем в поредица публикации в пресата, по повод на „новите норми“. Логично възникват два въпроса. Кой всъщност създаде този мит? Как все същите учени „решават“ създадения от тях проблем? Отговорът намираме в сутрешния блок на Нова телевизия, пресметнат от проф. Донка Байкова, специалист по хранене и диететика. „Има една препоръка – да дозираме водата. Около 30 милилитра на килограм телесна маса (телесно тегло). Така, ако става въпрос за 60-килограмова дама, е добре тя да изпие около 1,8 литра вода. Но ако става въпрос за 100-килограмов мъж, тогава количеството погълната вода трябва да е 3 литра.“. Малко по-рано препоръката от преди 12 години е спомената като поднесена от някой друг, а новата, разбира се – изказана е със завидно академично самочувствие. Благодарение на нея хората, сляпо изпълняващи тенденциите в здравословното, ще намалят натоварването на бъбреците си през зимните месеци с около литър. Доколко идеята за норма, валидна за цялата година, е логична, може всеки сам да се досети според собствените си нужди, породени от температурата на околната среда, т.е. сезоните, изменчивата физическа активност, индивидуалните физиологични особености и т.н. Въпреки тази проста истина, специалистите продължават да ни „‚поддържат здрави“, употребявайки препоръчителни норми за един толкова естествен процес.

Проблемът с водата има и друга страна. Нашите учени не се занимават с активна изследователска дейност (все пак сме малка България), а използват чуждия опит. Това изглежда логично с оглед на липсата на смисъл едно „откритие“ да се прави два пъти. Но дали все пак не е нужно известно критическо проучване? През 1992 г. д-р Ферейдун Батманжелидж издава книгата „Тялото жадува за вода“, в която излага теорията си, че причината за повечето болести и неразположения е липсата на вода в тялото. След това написва още десетина книги за връзката на дехидратацията с безброй заболявания, с все същото обяснение, но главната цел явно е повече продукти на книжния пазар. До смъртта си през 2004 г. той участва в над 2000 радио и телевизионни предавания, в които прокламира поемането на вода в изнамерените от него норми, като създава истинска мода. Книгата му е издадена у нас с 10 годишно закъснение. Нормите в България са повишени през 2005 г., когато в чужбина мнозина специалисти са аргументирали задълбочено несъстоятелността на споменатата мода. Бавното достигане на новите тенденции до българската научна мисъл, заета с проблемите на храненето, всъщност е чудесна възможност да се избегнат вредите. Но очевидно това не се случва. Със закъснение ни превръщат в клиенти на един или друг бизнес.

Така логично достигаме до следваща понижена норма – тази на калорийния прием. Можем да бъдем сигурни, че и нейните нови стойности няма да бъдат валидни за вечни времена. „Науката за храненето“ непрекъснато оперира с цифрите за необходимите ни дневни дажби храна. Изглежда, че методът е „проба – грешка“. Съществува друга доста по-стара наука – историята, която в раздела си за бита и живота на хората изобщо не е спорна, както в останалите. Историците отдавна са изчислили калорийния прием на населението през различните епохи, обусловен от времена на развитие или климатични промени. Вероятно медицинските академици считат за уронващо престижа им да се обърнат към работата на други специалисти. Ако бяха, щяха да са разбрали, че нормата през вековете е била сравнително стабилна, без някой да я определя и обнародва в нарочна наредба. Но да се върнем на настоящата препоръка. В нея, за разлика от тази с водата, специалистите признават съществуването на някакви зависимости, в случая – физическата активност. Не става ясно обаче до колко човек сам може да определи собствената си активност, без да са дадени някакви ясни критерии. Много вероятно е повечето хора, които ходят до 2 км дневно (едно твърде късо разстояние), да решат, че са в графата с висока физическа активност и че им се полагат доста повече калории. По-интересен е въпросът „Защо ще го направят?“. Отговорът е прост. Защото вече са свикнали да се хранят обилно, докато са следвали предишните норми, спуснати от все същите специалисти. Академичните диетолози са главни виновници за голям брой разширени стомаси, наднормено тегло и произтичащите от него заболявания. Отново питам?! Някой ще се извини ли?

Оборването несъстоятелността на голяма част от предписанията изисква огромна по обем работа, но нека обърнем внимание на най-новия пазарен хит – витамин D, сега поднесен и от академичните специалисти. В училище учехме, че този витамин се произвежда основно от кожата и костите под въздействието на слънчевата светлина, като за умерения климат е достатъчно дори 10 – 20 минути излагане на слънце само на ръцете и лицето, дори и през зимата, за да бъде поддържан дневния баланс. Като се има предвид, че свръх произведените количества се натрупват в склада на черния дроб и се съхраняват там до момента, в който може да се наложи да послужат, то благодарение на слънцето можем да продуцираме и използваме витамина до живот. В учебниците по хигиена и физиология за медицинските университети с времето като основен източник на преден план бяха изведени „чужди депа“ на витамина – черен дроб, хайвер, яйца, масло и др. Така за сметка на безрезервния източник – Слънцето, постепенно бяхме превърнати в клиенти на различни индустрии. През последните няколко години казусът с този витамин търпи ново развитие. На базата на „съвременни изследвания“, първо в Скандинавия, после все по-на юг, се повиши „необходимата дневна норма” на витамина няколко пъти, с което се оправда употребата на добавки. Възможността беше яхната първо от новоизпечените нутриционисти, които биват бълвани от всевъзможни университети след няколко седмичен или месечен дистанционен курс.  А всъщност действието на витамина е свързано с регулацията и обмяната на калций и фосфор в организма, т.е. витамин D осигурява отлагането, както на калциевите, така и на фосфатните йони. Следователно неговият излишък би довел до необичайно високи нива на тези йони в кръвта, в резултат на което би се създала реална опасност от увреждане на костите, бъбреците и меките тъкани (изт. „Медицинска физиология“). Изчетох десетки статии на „диетолози“, продаващи добавки, които пропускаха този факт и задължителната препоръка допълнителният прием на витамина да бъде консултиран със специалист. Учените пък ни объркват допълнително с противоречиви изследвания. През март 2013 г. британските изследователи доказаха, че „витамин D при бременни жени няма въздействие върху здравето на костите на плода“. Обратно на тях, през ноември 2012 г., друго проучване показа връзка между жени, които живеят в по-малко слънчеви географски райони, с дефицита на витамин D и повишения риск от множествена склероза при децата…

Някъде до към 50-те години на миналия век науката е успяла да разкрие действието на голяма част от витамините и количествата необходими за нормалното функциониране на тялото. Медицинските изследвания са доказали, че по-големите количества не само не са необходими, а при някои витамини дори са опасни за здравето. Желанието на търговците да продават повече в синтезираните им варианти е водело до безброй атаки, най-известна от които е „Ефектът на Лайънс Полинг“. Въпреки това учените десетилетия наред опровергават всеки опит за намеса в тези норми. В наши дни се случва сериозен пробив. Нездравословният начин на живот дава възможност за свръх печалби, а натискът е по-силен от всякога…

С изготвянето на новата наредба за физиологичните норми за хранене на населението допълнителната употреба на витамин D вече ще се превърне в официална държавна препоръка. Иначе казано, следвайки съветите на специалистите и официалната позиция на МЗ, ще трябва да отделим от личния си бюджет ново перо. Има и още нещо! Препоръката за набавянето на витамин D чрез закупуването на фармацевтични или хранителни продукти, а не чрез излагане на слънчева светлина, е препоръка за нездравословен начин на живот.

Време е да се сложи край на превръщането на масовия човек в целева група за опити и печелене. Нуждаем ли се от непрекъснато изменение на нормите? Нуждаем ли се изобщо от унифицирани норми? Има ли смисъл да залитаме по всяко ново откритие на науката, след като не се очертава скоро тези открития да приключат? Не трябва ли „науката“ да спре адаптирането на норми към съвременния нездравословен начин на живот? Не трябва ли осъзнавайки това да приемем един холистичен подход към храната и здравословния живот като цяло? Не трябва ли да се обърнем назад към традицията, която макар и без обичайните научни способи е успяла да превърне храненето на предците ни в условие за нарастване и просперитет на нацията?

Задавам всички тези въпроси към онези, които определят нормите, към другите, които ги превръщат в държавна политика, към всички нас, които по един или друг начин сме потърпевши от това „здравно“ безобразие.

 

Авторът Валентин Грандев е създател на книгата „Формулата на здравето или какво не се казва за храната“, както и на други творби, посветени на природосъобразния начин на живот.