Стана ли Спартак неудобен за изучаване?

Спартак е носителят на един от най-ярките архетипи на образа на бунтаря срещу социалната несправедливост в човешката история. Ето защо не е за учудване, че само до преди няколко десетилетия неговият живот и дело не само се изучаваха обстойно от поколения българи, но и на негово име биваха кръщавани и спортни клубове, а и какви ли не други институции. Нещо повече. В базовите наши учебници по антична история, която се изучаваше в пети клас, на Спартак и на организираното от него въстание имаше посветен цял отделен урок. По този начин, въпреки наложената от господстващата съветска комунистическа идеология демаркационна линия между „братята славяни” и „изчезналите траки”, българските ученици успяваха да почувстват тръпката от съпричастността към подвига на един от най-великите антични герои – наш земляк, както и да формират в душите си семенцата на непримиримостта към злото в света – независимо от думите, с които го наричаме – робство, тирания, експлоатация…
Някак си твърде неусетно по време на прехода започна неглижирането на образа на Спартак в нашите базови учебници по антична история (и цивилизация), за чието изучаване беше определен седми клас. Първоначално учебното съдържание, посветено на Спартак, беше съкратено от отделен урок на точка от урок, за да достигне до няколко губещи се изречения в точката от урока, посветен на робите в Рим.

В самата учебна програма по история и цивилизация за VІІ клас, както и в съдържанието на учебниците и учебните помагала, не само липсват каквито и да са ясни идеи за естеството на антагонистичните, непримирими взаимоотношения на робите и техните господари (както и тяхната модерна обществена оценка с класическите представи за добро и за зло), но и акцентите върху формирането на логичноиздържаните системи от исторически знания, умения, навици, ценности, мироглед… са преместени почти изцяло към сферата на културологията и битовизма.

Безспорно архетипът на Спартак, вдъхновил онова голямо българско поколение, което живееше в несъвършения социализъм да се разбунтува срещу него, за да го трансформира в още по-несъвършения преход, вече не само че е абсолютно ненужен на установения олигархичен модел, но е и повече или по-малко опасен. Затова и образът на тракиеца Спартак – въпреки зачестилата информация за голямото етническо и генетическо родство на днешните българи с древните траки, просто няма как да не бъде неглижиран – защото е ясно, че не може да бъде забравен.