Вечер гладуващите изчезвали, за да си починат и сладко похапнат

Гладната стачка е често срещан сюжет в политическата история на България след 1989 г. Най-известната подобна проява е на самия старт на прехода, когато опозиционни депутати (СДС) протестират срещу приемането на нова конституция. Негодуват срещу реда, който опитва да наложи БСП, приемник на БКП. Но дали наистина гладуващите гладуват? В книгата си „Кучешки времена: Революцията менте – 1989 г.“ Илия Троянов (на снимката) разказва, че в това драматично за българския преход събитие глад не е имало. Ползва свидетелства на участници. Описвайки пламенните речи, мними припадъци, суетнята на лекарите, емоциите на тълпата, политическата ескалация и т.н., Троянов повдига завеса на пиеса, в която най-нелепа е публиката – с нейната доверчивост.

„Протестът на 39-те“, както остава гладната стачка в историята, се провежда точно преди 27 години, в средата на юли. А ето и извадка от Троянов:

„Пред малката византийска базилика, в градинка надалеч от Народното събрание, са опънати палатки, снабдени с електричество, за да могат да се виждат лицата на страдалците и в тъмнината, а гласовете им да се чуват по микрофоните. Около  това  седалище на глада е опънато въже, за да се поддържа дистанция с мнозинството любопитни, които моментално се събират. В близост е паркирана линейка от елитната клиника “Пирогов” с няколко лекари, които в изпълнение на задълженията си се разхождат в градинката, разговарят с мъчениците, от време на време им премерват кръвното налягане или им вземат кръвни проби, за да контролират кръвната картина. Народните представители седят по пейките и на полянката, някои от тях лежат в палатките. Те видимо през целия ден гладуват, държат речи, дискутират и слушат западни радиостанции. Сутрин се връщат в палатковия лагер, а късно вечерта се оттеглят в хотел “София”, намиращ се непосредствено до градинката, в който са настанени. Малцина от тях, които в съответната нощ са дежурни по гладуване, остават в лагера.
През първите дни на стачката много роднини, приятели и симпатизанти се тревожели за тях. „До смърт!“  – обявявали стачкуващите категорично и изглеждало невероятно БСП да отстъпи на исканията им. Оказва се обаче, че тревогите били неоснователни. Всъщност само 22 от 39-те гладували, другите заради здравословното си състояние трябвало да внимават. И точно погледнато, другите не гладували. Само през първия ден посръбвали чиста водица.

(…)

След това обаче стачкуващите, както всяка вечер, изчезнали в хотела си – а народът по домовете си, – за да си починат и сладко да си похапнат. Те така се нахранили, че лекарите престанали да се тревожат за кръвната им картина, а само от време на време, по-скоро символично, им вземали кръв.

На 12 юли новата конституция била приета.

(…)

(Тази глава се основава на подробните описания на Блага Димитрова, Огнян Георгиев и Георги Константинов, които са участвали в гладната стачка и чиито показания независимо един от друг се покриват. За интепретацията, както винаги, само авторът носи отговорност).“