Русофили и русофоби – деленето, от което не може да избягаме*

Авторът Стефан Чурешки (1966 г. – 2012 г.) e наш историк траколог, създател е научни и публицистични материали. В едно от есетата си обяснява историческия корен на базисното политическо делене у нас, познато днес като противопоставяне на русофоли и русофоби. Творбата е писана в средата на миналото десетилетие, в нея той излага и песимистична хипотеза за близкото бъдеще, тоест нашето време. Публикуваме част от нея, взета от портала liternet.bg.

Всъщност от историческа гледна точка обобщено може да се каже, че в България винаги са присъствали само две партии още от епохата на св. цар Борис І. Това са партиите на религиозна основа, които съответно държат за присъединяването към Рим в религиозно отношение или за запазване на източното православие (авторът очевидно има предвид и споровете преди приемането на християнството – бел.ред.). Тези две партии след Освобождението от турско робство мутират в партиите на русофили и русофоби, като на мястото на религията се поставя въпросът за модернизма, който се съотнася към западното крило на българските политици. Русофилията и русофобията се запазват и през годините на комунизма, като модернизмът се очаква този път от Изток в борбата му с модернизма на Запада.

Днес българите като че ли са направили окончателно своя избор, като се ориентират към западната цивилизация. Погледнато глобално, историко-философски, това означава, че се отдава предпочитание на онова крило от българската политика, което в религиозно отношение е ориентирано към върховенството на Римския първосвещеник и което предпочита модернизацията по западен образец в своята политика. Дали обаче има положителен исторически прецедент за отстояването на подобна позиция? Историята ни показва, че българите правят за втори път такъв сериозен избор след избора на Стефан Стамболов. Но този избор завърши в историко-философско отношение с провал, защото либералната политика на модерната българска държава донесе катострофите на България по време на Балканските и Първата световна войни. От историко-философска гледна точка, погледнато обективно, може да се каже, че ориентацията на Стамболов доведе до Ньойския договор, подписан от същите държави, към които България сега проявява лоялност и послушание. Следователно, ако историкът е почтен, той трябва да предупреди за възможност от провал на българската кауза, ако се стигне до реализацията на политиката на западното християнство, защото ние нямаме национална доктрина, която подобно на гръцката да ни гарантира запазването на културната самоличност при влизането ни в Европа.

Странно е според мен, че никой български философ, историк и политик не поставя въпроса “Какво ще стане след влизането ни в ЕС?”. Очевидно България е слаба икономически, за да бъде фактор в европейската икономика, и едва ли от София ще зависи какво да се прави в голямата европейска политика. Подобно на състоянието на страната през епохата на комунизма България ще бъде понасяща страна, която ще се съобразява с волята на големите и ще продължава да бъде подопечна на някоя Велика сила.

*Заглавието е на сайта. (Илюстрация – Покръстване на Преславския двор, картина от Николай Павлович, Уикипедия)