Смъртта на литературата

Вече ставаме свидетели, всички до един, на постепенния край на класическата ера на четенето. Отколешната мечта на хуманизма за учене, за достигане до някаква окончателна истина, посредством достатъчно четене и писане, в наше време се разпада. Телевизията е не само нов начин за правене на старите неща, но и и радикално различен начин за разглеждане на интерпретация на света. Визуални образи, а не думи; прости, открити послания, а не сложни и скрити; транзитивност, а не перманентност; eпизоди, а не структури; театър, но не истина. Способността на литературата да съществува съвместно с телевизията, което за мнозина е просто даденост, изглежда все по-малко вероятно, когато си спомним, че читателите са се превърнали в зрители, когато си дадем сметка, че способността за четене все повече закърнява, и че светът, видян през телевизионния екран, изглежда много по-интересен и непосредствен.

Когато си дадем сметка за всичко това, ще разберем и че влиянието на базиращата се на думите литература все повече ще намалява. Винаги съществува и възможното тълкувание литературата да е точно толкова продукт на печатната култура и на индустриалния капитализъм, колкото и бардовата поезия и героичната епика са били за племенното общество на устните предания, както и вероятността тя просто да изчезне през електронната епоха или ролята и да остане единствено церемониална, може би нещо като китайската опера днес.

 

*Алвин Кърнан (1923 г. – 2018 г. ) e виден изследовател на писаното слово, професор от университета в Принстън. Автор на „В пещерата на Платон“, „Въображаемата библиотека“ и „Смъртта на литературата“, част от която публикуваме. Прогнозата му за края на ерата на четенето, каквото я познаваме от векове, е публикувана през 1990 г., преди навлизането на дигиталните технологии.