Тихото щастие на твореца

Сняг вали, вали, вали,

над полета и гори,

и светът е вече цял

като снежен карнавал

Борът сякаш е с калпак,

като приказен юнак,

а елхичката блести

с нова рокля от звезди

Представете си сняг, камина, вино в кристал. Детенце играе върху пухкава постеля. Гласът на Милица Божинова сипе нежно горните стихове, а вълшебството от идилията ви пренася в света на детските книжки. А сега си представете и лято. Детска усмивка сияе, гледайки небето:

Ало, ало, слънчице, моля, покажи се.
На децата, слънчице, топло усмихни се!

Облачно и сиво е от зори небето
Будно, пакостливо е вече и морето.

Това са песни, чийто автор е композиторът Доно Цветков. Но край този магичен песенен свят живее и един паралелен – на твореца, който озарява хиляди деца и без фанфари създава стойност. В свят на халтура, ширпотреба, копи-пейст вкусове и еднодневен звезден прах, Доно Цветков създава едни от най-добрите детски песнички. Мащабът е огромен – в ютуб

„Роклята на мама“ има 20 млн. гледания,

„Ало, слънчице“ – 7.7 млн., „Семенцата“ – 1 млн. и т.н. Това е само част от зрителския прием, той е неизмерим (например само една песничка, изпята и заснета от детска градина в Якоруда, е гледана 250 000 пъти).

Цветков е носител на множество награди, радва се на широка популярност в музикантските среди. Но не е известен за масовата публика, не го връхлита полагащата се за мащаба слава. Донякъде това е обяснимо – авторите на песни винаги остават в сянката на изпълнителите. Но ако бе тщестлавен, а и с непременно намерение да продава труда си, Цветков със сигурност нямаше да излиза от телевизора – подобно на хора, които нищо не са създали.

А всеки родител на малко дете, което харесва български песнички, знае, че „Слънчицето“ и „Роклята“ са сред най-гледаните след класики като „Зайченцето бяло“ и „Мама ми купи днес“. „Щом разберат, че аз съм композиторът, родителите ще ме намразят“, казва Цветков. Но как ли всъщност се чувства творец, който влиза в сърцата на най-неподправената публика? Какво изпитва, когато

хиляди дечица припяват

мелодиите му без да бъдат карани? Какво е усещането, когато детски градини – без нареждане от началници – организират тържества с песните му? Каквото и да е, не може да се опише: „Ами… това е оценката, друга няма“, казва почти просълзен Цветков.

Пътят му на музикант започва 15-годишен. Взема китара, съчинява и пее. Завършва като извънреден ученик варненското музикално училище „Добри Христов“. Висшето му образование е културология. Вече пораснал изпълнява свои песни, също и на популярни композитори като Кристиян Бояджиев, Атанас Косев и др. Записва в студио, стилът е поп. След 1990 г. основава детското студио „ДА“, както и

първия независим български попфестивал – „Откритие“.

В „Откритие“ правят пробив Мирослав Костадинов и Галина Курдова, после известни като „Каризма“. В „ДА“ са първите стъпки на Деси Добрева. През 1992 – 1996 г. Цветков организира фестивала „Рок-хит“. Изявява се също като мениджър на наши звезди в международни конкурси: на Георги Христов, Б.Т.Р. ,“Каффе“, „Мастило“, Петя Буюклиева, Ивелина Балчева, Роберта. До днес работи с тях и други певци, журира на различни континенти, води предаване в БНР. С годините обаче детската песен става акцент в творчеството му, а и работата с деца е приоритет покрай школата. Днес почти всички от песните му са за най-малките хора. Но защо деца, защо с тях? „Те са най-искрената публика“, отговаря.  Всъщност, истинското обяснение е едно. То е

същото, заради което човек става журналист, инженер, лекар

или архитект – просто му харесва.

Творческия си процес Цветков описва така: „Първо приемам един текст като читател. Трябва да ми хареса. После го разглеждам от музикалната страна. Никога не търся комерсиален ефект. Не програмирам продажби, не правя реклама. Създавам, за да могат хлапетата от студиото да разполагат с репертоар”.  Именно децата от студио „ДА“ са първата му публика. А понякога целта е просто мелодиите да се харесат на малчугана вкъщи. Около 2008 г. Цветков преживява драматичен момент – предстои му трудна операция,

иска да остави нещо на сина си;

така се ражда „Ало, слънчице“. Някъде в този период попада на стихове на Райна Пенева, с която работи до днес. Така пък се създава „Роклята на мама“.

Днес песните на Цветков живеят в интернет средата, но поради ангажименти той не успява да я следи. А тя е повече от странна – стотици хиляди (буквално!) родители на планетата създават домашни клипове. В тях при звуци и текстове на популярни английски песни актьори са децата им.

Сюжетите са умопомрачителни.

В песничка за къпане например съвсем истински деца биват вкарвани във вана с плувни костюми; в песен за миене на зъби – търкат до откат с четката. Родителите снимат, озвучават и качват клипа в интернет. Събират стотици милиони гледания и удовлетворяват амбицията да направят децата си световни звезди, а и … да печелят пари, тъй като в някои държави гледаемостта носи осезаем доход. Но дали след време порасналите вече хора ще са щастливи да разберат, че са били зрелище за кеф на глобалното село? Няма ли да се срамуват от постъпките на родителите? Отговорът ще е индивидуален, но с днешна дата е налице общ факт – на български терен родните песнички се

конкурират с такава световна чалга.

Затова мелодиите на Цветков изпъкват не само с авторство, но и качество – направени са добре и съвестно, както би сторил всеки добър творец.

Понеже работи с деца и подрастващи, е интересен въпросът дали днес младите не могат да пеят. Сравнявайки със старото поколение, публиката казва, че не могат. Цветков отговаря, че и днес има таланти, но безброй причини (подобно на кризата във всички български сектори) им пречат да пробият. Сред факторите откроява все пак

липсата на добро менажиране.

И дава за пример модните телевизионни формати, които така и не могат да излъчат трайна звезда. „Имал съм контакти с много млади хора. Отиваме на изяви в чужбина, но просто няма какво качествено да изпеят. Много продуцентски компании в стремеж за бърз успех се спират на някакъв хит и започват да го преповтарят. Това не води до никъде“, казва Цветков.

Дългият му професионален живот е пълен с любопитни моменти. Стартът на „Откритие“ във Варна например е много важен в личен план, защото е било рисковано бизнес начинание. Продажбата на билети била почти нулева до последния час, когато буквално се изсипват хиляди зрители. Така „Откритие“ стартира силно, но пък гост звездата – популярен певец, иска после три пъти по-голям хонорар от договорения – и печалбата отива при него.

„Тогава получих първия си шамар

от някои нрави в бранша“, казва Цветков. Шамарът „пари“ до днес, а нравите… – те не умират. Например преди няколко години се оказва, че китайски играчки пеят с негови песнички – без позволение. Следват дела с българска фирма. Друг стар момент е първо място на менажирания от него Георги Христов в престижен чешки конкурс – у нас популярен вестник отделя един ред за събитието, а две трети от страницата е посветени на чалга звезда. Нима и дигиталните медии днес не осъществяват такъв подбор? Тези случки показват устойчивостта на злото във времето.

За щастие, доброто също оцелява.

Наскоро Цветков решава да подари албум с песнички на детски градини, получава множество обаждания от чужбина – хората искат албума, а отзивите са възторжени. И с още една позитивна устойчивост е свързан целият процес. Тя касае интернет: български влогъри  и музикални звезди също регистрират милиони гледания; само че го постигат чрез агресивна реклама, помощ от съпътстващи медийни индустрии и т.н.; за разлика от тях добрите детски песнички оцеляват без промоциране  – веднъж създадени

се гледат и слушат, просто защото се раждат деца.

А това вече е много близо до класиката.

Но не се ли чувства ощетен някак Цветков, че не е получил адекватната за зрителския отклик популярност? „Не, никога не съм я търсил“, отговаря. Друг е смисълът от труда му  –  с песните си прегръща и е постоянно прегърнат от хиляди деца. А това е не само щастие – и най-голямата творческа стойност, нали?

Статията е публикувана във вестник „Сега”